Моята малка русалка - 13 част

                0000000000000000000000000000000000000000

  Всичко бе готово! Сандра се огледа за последно дали не е пропуснала нещо, но всичко бе перфектно подредено.

- Скъпа, какво правиш още тук? Отивай да се обличаш! Гостите вече пристигат! - Сам бе притеснен - Виж, аз вече съм готов! - беше облечен в черен блейзър и му бе крайно неудобно! - Хайде, тръгвай и след половин час да си готова!

- О, Сам, тръгвам, добре... - тя се качи в колата и потегли.

  В къщата не светеше. Тя отключи и влезе.

- Алекс? - но никой не отговори - Алекс? - отново тишина - Забрави! - тя влезе в спалнята и на леглото бе приготвена роклята. Взе си душ набързо и  оправи косата си. Забоде в нея фиба с прекрасно цвете, облече роклята, обу обувките, взе наметалото и го наметна. Огледа се пред огледалото и това, което видя, ù хареса.

- Успех! - пожела си и тръгна. Когато наближи галерията, там вече бе препълнено. Паркира колата и слезе.

  Алекс се оглеждаше.

- Сам, виждал ли си я?

- Ами... ако става въпрос за тази русалка, то тя току-що влиза... - всички се обърнаха. Тъмносинята рокля на Сандра бе прилепнала по стройното ù тяло и го очертаваше  и създаваше невероятна феерия. Косата ù, стегната на кок, откриваше блестящата ù нежна кожа по врата. Присъстващите бяха затаили дъх. А тя се оглеждаше. Алекс се промъкна тихо зад гърба ù и прошепна в ухото:

- Мисля, че имаш нужда от още нещо!

- Алекс!? Къде беше?

- Липсвах ли ти?

- Страшно много! - целувката им бе обещаваща. - От какво имам нужда?

- От това. - той извади продълговата кутийка от джоба си и я отвори.

- Господи, Алекс! Това е прекрасно! - огърлицата бе невероятно красива. На върха ù имаше цвете от кристали а отстрани завършваше с диаманти. Той я разкопча и я постави на шията ù.

- Алекс, много е скъпа, нали?

- Ти си ми най-скъпа! Обичам те! - той я целуна отново - А сега да те представим на гостите. - тя опипваше красивата огърлица и се оглеждаше. Дръпна Алекс леко по ръкава.

- Тук има толкова много непознати хора... Хайде да се измъкнем незабелязано и да се отдадем на нашето щастие?!

- Не мисля, че го искаш наистина!

- Така е! - тя се смееше от сърце - Е, време е!

- Моля за тишина! - Алекс пое в свои ръце презентацията. - Благодаря ви. Събрали сме се тази вечер, за да открием новата изложба на даровитата художничка Сандра Вилърс и нейния не по-малко талантлив колега Сам Паркър. Ще можете да се насладите на творчеството им сами. Картините са нарисувани със сърце, а скулпторите са изваяни с любов. Благодаря на всички вас, че сте тук и подкрепяте тези невероятни  таланти. Да вдигнем чаши за тях. - всички вдигнаха чаши в знак на наздравица. - Ако някой прояви интерес, може да закупи картина или скулптура. Цените са обявени. Но ще ги получи едва след края на изложбата, която ще е след седем дни.

- Бих искала от мое име и от името на колегата ми и мой най-добър приятел, Сам, да благодаря на господин Александър Бег, без който тази изложба щеше да има друг облик. - Сандра сияеше. - И... в знак на благодарност бих  искала да му подаря една от моите нови картини. - тя се пресегна и взе от ръцете на Сам картината. - Това е за вас, господин Бег. Заповядайте.

В залата се чуха ръкопляскания, а смаяният Алекс пое картината. Не можеше да повярва на очите си!

- Това не съм ли аз? - тя кимна леко с глава. - А това... това трябва да е моята малка русалка! - той я целуна доволен пред всички. Залата гръмна в силни аплодисменти. - Все пак си я нарисувала! - прошепна тихо в ухото ù. Тя кимна и се засмя.

- Надявам се тази изложба да внесе малко щастие в душите ви и да ви накара да помечтаете... - продължи Сандра, когато аплодисментите стихнаха. - Да се почувствате в един вълшебен свят, изпълнен с обич и красота. Благодаря ви още веднъж!

    Приемът продължи в добрия дух. Сам бе щастлив да се запознае със семейство Бег.

- Ей, Алекс, защо не ми каза, че имаш страхотен брат? - той весело намигна.

- Ще изляза малко на въздух. - Сандра взе чаша шампанско и излезе отвън на терасата.