МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си младежките лудории, романтично преживените любови.
| - Защо стана така, че си останахме обикновени хора? - изведнъж рече
| приятелят ми. - Нищо не направихме.
- Е, чак пък нищо не е - опитах се да му възразя.
- Абе може и да не е съвсем нищо, но помниш за какво мечтахме, а какво се получи. Резултатът е далече от мечтаното.
- Помня, как да не помня. Мечтахме и ние, като всички млади хора да успеем в живота, в професията, да станем известни личности.
- Но ето, че не се получи.
- Няма нищо. Животът не е свършил, все още има време. Пък и така не е чак толкова лошо - напомних аз. - Би могло да бъде и по-зле. Като говорим за това, се сещам за Сократ. Бил е по положение в обществото сред последните ...