5.11.2004 г., 17:52

Мухъл

2K 0 1
1 мин за четене
Бързо отвори вратата, без да пали лампата, като използваше само мижавата светлина от разваления хладилник. Докато ръфаше от мазния колбас, затърси ключа на кухненското осветление. Стената блесна, осеяна от тъмни дактилоскопични мазки, подобна на старите градски тоалетни. Отвори няколко бурканчета съдържащи каши с различни цветове, бръкна в саламурата на сиренето, изпусна капака на залоената манджа и напълни устата си. Напълни я дотолкова, че носът му се деформира и не можеше да диша. Храната струпана на кюлче от вкусове, цветове и консистенции, застана някъде в средата на хранопровода и изпъкна като злокачествено образувание над гръдната кост. Рефлекторно мускулатурата се сви, гръбнакът направи S, стомахът се опита да върне непристигналата пратка, но не успя, защото беше още далече от киселата тиня на лигавицата. Тръбата, като гофриран маркуч се сви в безумно безсилие и се намести с болезнен спазъм. Като не виждаше от болка, заопипва в долните отделения на хладилника, събори някакво шише и напипа бутилка с вчерашна, изветряла бира. Надигна я, като спасително бутало и разгазираната, шупнала от мая течност се свлече към хранителната тапа. Тя тръгна надолу и пльосна с облекчение на калния гаструм. Зарови глава в накъсаните хранителни заготовки, натъркаляни върху опаковачната хартия, на масата. Поемаше, и издаваше гърлени звуци, с разкривентата си морда. От ъгълчетата на устните текнаха кървави струйки от мухлясала лютеница върху бялата риза. Прошумоляваше целуфана на букетите. Последните акорди на благотворителния концерт създаваха покой и безмълвна утеха в копнеещите души. Отвори очи, за да влезе в действителността. Гръмна аплауз. С високо вдигнати ръце той стана да аплодира. Ръкавът на копринената риза блесна на светлината на прожектора. Червен от мухлясала лютеница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е добро начало за разказ с лош край, където главният герой умира от свръхдоза, щото не може да се разбере сам

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...