Седя блажено на пластмасов стол, и в щастливо предвксусие наблюдавам кръгчетата лук, изпускащи дим от скарата. След сравнигелното литературознание и дескриптивната геометрия, печеният лук ми е най- любим!. Потоци ендорфин, допамин и серотонин клокочат из телесните ми вододели, а животът е прекрасен!
Изведнъж предният ми сингуларен кортекс надава аларма за тревога. Усещам нечие присъствие, току зад лявото ми рамо. Извръщав се - млада, красива жена, в очите й разчитам претенция. Какво ли ис...
- Е яа а е оааш а оите и иикти! *
Ново 20, че и 30!
- Извинете, познаваме ли се отнякъде?
Уж случаен полъх донася до носовете ни порция лук на аерозоли, което моментално кара всичките ми назални рецептори да сигнализират на мозъка ми, че е време за слюнчене. Та обаче сбърчва гнусливо нос и изгъгва:
- Оаиео! **
Изглежда ядосана. А някой пита ли ме мен, дето се налага да взимам уроци по марсиански! Изведнъж тя изплюва нещо в шепа, хвърля го дискретно в кофата и заявява:
- Аз съм личната ти муза, и съ ...