Муза
Седя блажено на пластмасов стол, и в щастливо предвксусие наблюдавам кръгчетата лук, изпускащи дим от скарата. След сравнигелното литературознание и дескриптивната геометрия, печеният лук ми е най- любим!. Потоци ендорфин, допамин и серотонин клокочат из телесните ми вододели, а животът е прекрасен!
Изведнъж предният ми сингуларен кортекс надава аларма за тревога. Усещам нечие присъствие, току зад лявото ми рамо. Извръщав се - млада, красива жена, в очите й разчитам претенция. Какво ли ис...
- Е яа а е оааш а оите и иикти! *
Ново 20, че и 30!
- Извинете, познаваме ли се отнякъде?
Уж случаен полъх донася до носовете ни порция лук на аерозоли, което моментално кара всичките ми назални рецептори да сигнализират на мозъка ми, че е време за слюнчене. Та обаче сбърчва гнусливо нос и изгъгва:
- Оаиео! **
Изглежда ядосана. А някой пита ли ме мен, дето се налага да взимам уроци по марсиански! Изведнъж тя изплюва нещо в шепа, хвърля го дискретно в кофата и заявява:
- Аз съм личната ти муза, и съм възмутена и разтревожена на какви долни инстинкти се поддаваш!! Печен лук и вдъхновение - това е скандално, това е оксиморон, това е началото на Края, това е...осъзнай се!
Известно време я гледам право в очиге. Тя прави същото, без да отмести поглед. Ставам, обръщам кръгчетата лук, на скарата, след което отивам до кофата. Най- отгоре се мъдри току- що изплюто, недоъвкано парче сланина. Ей сега ти разкатах играта, мамка ти!
Нея обаче вече я няма. Не е очаквала, че я познавам толкова добре. Да е жива и здрава, и дано попадне на чонек!
Взимам парчето сланина и го мятам на скарата - като мине през топлинна обработка, нищо му няма. А и как си отива с лук...
Потоците ендорфин, допамин и серотонин стават пълноводни. Залезът се отразява в тях, цвърченето на сланината подема двуглас с лука.
__________________________________________
* - Не трябва да се подаваш на долните си инстинкти!
** - Отвратително!
© Илиян All rights reserved.
