През следващите месеци Сашко на няколко пъти се обажда. Идва дори в града на Катя, за да се видят. Освен, че не можеше да преодолее смущението си от по-големия мъж, тя се чувстваше и някак си неудобно. Все още не знаеше почти нищо за живота, разбиранията и за любовта се ограничаваха до няколкото ученически срещи и разказите на приятелките и. При всяка среща и беше неловко – да, разбираше, че той се интересува от нея като жена, но някак си не можеше да отговори на очакванията му. Харесваше го, но знаеше, че той вече като пълноценен мъж има пред нея онова превъзходство, което дава възрастта, беше видял, опознал и имал вече толкова много жени, на Катя някак си не и се нравеше мисълта, тя да е поредната. Знаеше,че е красавец и жените го харесват много, но… тя не беше готова за такъв тип взаимоотношения. Липсваше и онази увереност, която да и позволи да задълбочи тази връзка и тя да се развие по някакъв начин. А Катя… се чувстваше просто като малко момиченце, което трябваше първо да научи много за живота… Предстоеше и да кандидатства, да учи… и още кой знае какво. Но в едно беше сигурна и помоли Сашко да не и се обажда повече – чувстваше се като обект на лов, като ученичка в първи клас, в негово присъствие.
Когато отиде да учи в големия град, животът и не започна така, както очакваше. Първите проблеми, изтощителни изпити, първата любов, първото голямо разочарование… първият провал… Първите сблъсъци със живота. Катя се опитваше да решава проблемите си сама, но понякога, само понякога и се искаше да има опора, рамо, до което да се подслони, човек, на когото може да разчита… Сашко и тогава не я забрави. Беше взел телефона и адреса и от дядо Стойчо и няколко пъти я посети. Катя нямаше нищо против, но държеше посещенията и обажданията му да си останат чисто приятелски. Не се интересуваше дали има жени в неговия живот – той беше голям, зрял мъж, а и фактът, че намира време и желание да я посещава и подсказваше, че има някаква празнина в живота му, която той все още не може да запълни. Когато идваше, се опитваше да я разтовари от ежедневните проблеми – да я накара да почувства идването му като малък празник. Водеше я по красиви и романтични места, на скъпи ресторанти, на дискотеки. Искаше нейните очи да блестят пак по онзи начин, както когато я беше видял за първи път – когато пееше… В живота на Катя се бяха променили толкова много неща, че понякога и се струваше, че е застанала на ръба на бездънна пропаст и я делят милиметри от това да се срути стремглаво към дъното… Посещенията на Сашко понякога я разведряваха, друг път и бяха досадни, но… той беше толкова добър към нея. И тя всеки път го посрещаше и изпращаше като скъп и дългоочакван гост.
Когато завърши предпоследната година, през ваканцията си се отби да погостува у дядо си. Ненадейно и за самата нея, той и предложи да пее лятото с тях – имаха толкова ангажименти, а нямаха подходяща певица, а и щеше да изкара добри пари, да си подпомогне следването. Катя обеща да си помисли… върна се, събра си багажа и отиде да живее при дядо си. Какво толкова – родителите и и без това бяха свикнали с отсъствието и, щеше да се пробва. Да поработи, както се казва. Още същата вечер заминаха да пеят. През седмицата свиреха по заведенията извън града, които лятото бяха препълнени, а съботите и неделите винаги бяха ангажирани за сватби – по онова време хората по селата и малките градове все още правеха големи, пищни сватби, с много гости и жива музика. Катя се постара да научи много песни – все пак понякога се налагаше да пеят по поръчка, правеше и огромно удоволствие да пее, да радва хората, да вижда онези искрици в очите им… По селата бабите я целуваха, поздравяваха я за това, че толкова млада пее толкова хубаво, а тя им се радваше и беше щастлива. Огромно удоволствие беше за нея да пее весели и закачливи народни песни, но… усещаше, а и другите го казваха, че истинската и сила са бавните, тъжни, тежки песни… Тогава виждаше дори сълзи в очите на онези, които я слушаха… За първи път в живота си Катя имаше чувството, че прави онова, за което е създадена, за първи път се почувства, че е на точното си място… Беше спокойна – обичаше останалите от групата, а и те я уважаваха. И не само – погледът, с който я гледаше Сашко, беше пълен с любов и обожание… Понякога, след като свършеха да свирят, оставаха до късно, да вечерят и да поговорят. Сашко беше най-младия мъж в групата и останалите често се шегуваха с него – подпитваха го, няма ли най-накрая да се престраши да се ожени, а той, шегувайки се отговаряше, че вече си е избрал Катя, а тя непрекъснато му отказва… Да, ще се ожени, но само когато тя се съгласи… Дядо и се подсмихваше отстрани, не казваше нищо, Катя знаеше, че той одобрява Сашко и няма нищо против дори между тях да има нещо повече. Веднъж го чу да казва на другите, че го е страх за нея… Каза “ Господ и е дал толкова много, но все някой ден ще дойде ред и да вземе… Дано само да е щастлива…”. Може би чак сега Катя осъзнаваше в действителност какво му е дал и какво е взел живота от него – постоянните отсъствия от къщи, турнетата, концертите, пътуването в чужбина…почитателите… бяха разрушили първия му брак, с баба и, и го бяха принудили да строи живота си наново… Но Катя беше твърде млада, за да осъзнае за себе си, какво ще и донесе този начин на живот.
Естествено, имаше инциденти, особено по късните часове, когато градусът на веселието и алкохола вземеше връх. Катя, освен че пееше прекрасно, беше надарена и с онази особена красота, някакъв потаен чар, което караше мъжете да се бият заради нея. Беше с много стройно и пропорционално тяло, с дълга кестенява коса, а лицето и… караше всички да я гледат, без да могат да откъснат поглед от  нея. Когато усетеше, че назрява проблем, или че някой от посетителите взема твърде насериозно желанията си да “ покори “ младата красива певица, Катя ги успокояваше много бързо. Един от  начините, беше да каже, че съжалява, но е омъжена за онова красиво момче там. И посочваше Сашко. А той, не сваляше поглед от нея. Следеше я – всяка стъпка, всяко движение, дума… попиваше ги, обожаваше я. До една вечер, когато тя не успя дя успокои подпийналите мъже – тип”борци”, пиещи в заведението и държащи се така, сякаш всичко на този свят е тяхно. Точно такива Катя много трудно понасяше и колкото и да се опитваше да бъде възпитана, те не възприемаха и започваха да я дърпат към тях. Тогава изведнъж чу гласа на Сашко зад себе си “Проблем ли има, момчета? Ако е така, елате да се изясним навън” Тримата тръгнаха, а Катя заряза всичко и ги последва. Сашко беше едър и силен – селско момче, но те все пак бяха двама… За първи път се притесни за него, осъзнавайки как през годините той се беше грижил вярно и безкористно за нея… дори и сега. Докато тичаше след тях, осъзна всъщност, че… го обича. Спъна се, навехна си крака и от болка свят и се зави. Но продължи, куцукайки… Сашко вече се беше справил и с двамата – пияните бабаити бяха “клекнали” бързо… май не бяха чак толкова силни, за колкото се мислеха. Виждайки куцукащата Катя, Сашко се втурна към нея изплашен и питаше “Какво стана, мила, някой нарани ли те?”. Развълнувана, Катя  само клатеше глава и успя да каже “Хайде да си ходим, да се махаме оттук !”. Хвана го за ръката, качиха се на мотора му и тръгнаха. “Къде отиваме” – обърна се и попита той. “У вас“- каза Катя тихо.
Знаеше къде живее Сашко, но никога не беше влизала. Винаги го чакаха или отвън, или се срещаха направо в заведението, където свиреха. Знаеше, че живее сам – родителите му живееха на село и там отглеждаха зеленчуци и животни. Катя влезе в малката тиха къща за първи път. Учуди се от чистотата и реда, които царяха вътре. Беше скромно обзаведено, дори малко старовремски, но чисто и уютно. Малката кухничка, с малките бели плетени покривчици беше изрядно чиста. Сашко притеснен, преглеждаше крака и. Катя беше забравила за него – болката беше вече отшумяла, просто беше клъчнала крака си в тъмното, до утре няма да и има нищо. Припи и се кафе, а той, смутен, започна да прави. Докато се суетеше в кухнята, Катя тръгна да разгледа къщата… малката кухничка водеше в малко холче – също така спретнато и подредено, с бели плетени покривчици навсякъде. Когато стигна до спалнята, Катя се спря. В стаята нямаше нищо друго – само легло и гардероб. Стоеше на вратата и гледаше голямото широко легло, постелено с прекрасна плетена бяла покривка, меко и удобно, прииска и се да легне и да потъне в него, в чистотата му… Усети зад себе си дъха на Сашко. Обърна се, а той смутен започна да и обяснява нещо. Катя не го чуваше. Вдигна  ръце, зарови пръсти в къдриците  му… наведе главата му към себе си и го целуна…Оттук нататък и се струваше, че времето спря… Целуваше го, така сякаш от това зависеше живота и, така, както не беше целувала никой друг… Единствената и мисъл беше “Господи… защо загубих толкова години… как така не пожелах досега този прекрасен мъж…Господи…“ В този момент и се струваше, че така здраво са се вплели един в друг, че нищо повече не може да ги раздели. Сашко – изненадан, очарован от внезапното и желание, място не можеше да си намери от дивата страст, която го раздираше. По някое време се сети и попита “А кафето?” “Майната му на кафето” прошепна Катя и го поведе към   леглото.  Тази вечер – първата… искаше им се да няма край. Опознаваха себе си, опознаваха другия, бяха чакали толкова дълго и сега вкусваха всяка частица наслада един от друг… Не се уморяваха, желанието им да се наслаждават един на друг не пресъхваше… времето нямаше никакво значение… Към сутринта, изтощени, Катя го попита тихо “Щастлив ли си?”. ”Безумно, мила моя…”. Заспаха притихнали, спокойни, вплетени един във друг голи, обгърнати само от снежната белота на чаршафите и бялата плетена покривка…
Когато Катя се събуди, Сашко още спеше. Остави го да си почива, а тя тръгна към малката кухничка да направи кафе. Снощи бяха забравили джезвето на котлона и сега то беше неизползваемо. Катя го изхвърли, намери друго, изпи едно кафе. После се огледа – искаше и се да прави нещо. Беше щастлива и пълна с енергия. Потърси прахосмукачка – не намери… имаше само метла. Стана и весело - почувства се като в песните, които пееше – за млади булки, закичили цвете в косите, които работят от ранни зори. Отиде на двора, намери цвете, пъхна го зад ухото си, после направи кафе и за Сашко и отиде да го събуди. Каза “Ставай, мило либе, младата ти булка е станала в ранни зори, кафенце ти е приготвила“, а Сашко още сънен я погледна, усмихна се на китката зад ухото и, придърпа я при него в леглото, и попита “Младата ми булка… Ще станеш ли моя булка ? “
“Да… ще стана… ще съм твоя… завинаги…”