25.03.2011 г., 21:58

Музикални страсти

2.6K 0 4

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

Музиката нежно галеше сетивата ми, сякаш най-чистата ръка ме обхождаше с цялата любов, на която е способно едно сърце. Загледах очите му - дълбоки и съсредоточени и потънах замечтана в добротата им. Той свиреше бавно и внимателно, като от време на време улавяше погледа ми, а китарата сякаш оживяваше в ръцете му - разпръскваше възбудата и удовлетворението от музиката и върху нас двамата. Затворих очи, прехапах устни и се оставих на мелодията, захласната по сладките ù звуци, да даде воля на въображението ми. Мечтаех за докосването му така, както дете копнее за майчината ласка. Представях си ръцете му по тялото ми, езика му, сплетен с моя и започнах леко да треперя от насладата.
Изведнъж музиката секна, а с нея и моите мисли. Отворих очи и го погледнах, той ме изучаваше:
- Какво има? - попита. Гласът му беше съвкупност от най-нежните звуци. Погледът му, съсредоточен върху мен, ме накара да настръхна.
- Искам те! - казах и наведох засрамено глава надолу.
- Имаш ме! - отвърна и тръгна към мен. Китарата все още висеше на колана си от раменете му, но това не му попречи да ме стисне в обятията си. Устните му срещнаха моите и се сляха в чакана целувка. Мигновено ме връхлетя сладостта от възбудата. Усетих как ръката му  се плъзга под блузата ми, изучавайки женствените ми форми. Това докосване разля в мен неминуемо желание за любов. С него. Музиката му все още звучеше в главата ми и ме водеше към най-прекрасното преживяване. Устните му не спираха да срещат моите, а ръцете му уверено съблякоха блузата ми и се заеха с панталона. Китарата все още висеше на раменете му и полуголото ми тяло можеше да усети всяка една от извивките ù. Докоснах с пръсти струните и бавно се спуснах надолу. Беше невероятна, точно като него. В този момент той я махна и ме придърпа плътно до себе си. Ръцете му не спираха да ме изучават. Гъделът в корема ми се засилваше. Свалих тениската му и се заех с разкопчаването на панталона - копче, второ, трето, възбудата се засилваше. Телата ни, предвкусващи сладостта, се задвижиха в един ритъм, в същия ритъм играеха и бясно разтуптените ни сърца. Той бавно и внимателно започна да ме избутва към бюрото. Леко избутвайки настрани нещата, седнах. Усетих грапавата му повърхност върху кожата си. Свещта, единственото, което остана близо до нас, очертаваше голите ни тела с пламъка си. Ароматът ù галеше сетивата ни. Ръцете му се спускаха из цялото ми тяло. Бавно, но уверено се наместихме така, че да може да проникне в мен. Моментна болка разтърси тялото ми, но в следващата секунда не остана и спомен от нея. Възбудата я беше прогонила и заела мястото ù. Телата ни се сляха в магичен танц. Усещах как всяка една негова клетка ме желае, как не може да ми се насити. Той започна да се движи по-бързо, а аз застенах от удоволствие. Зарови пръсти в косата ми и ме целуна. Докоснахме връхната си точка на удоволствие.
Скоро музиката пак се разля около нас, но този път и двамата бяхме голи, обгърнати от мелодията, пламъка на свещта, удоволствието и любовта ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Арие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • LikeAnEagle (Мартин Лалев), благодаря ти! Сърдечен поздрав и усмивка!
  • Като свирещ на китара, няма начин да не ми хареса.
  • petinka67 (Петя Кръстева), благодаря ти, че си тук при мен! Поздрав!
    shumkd (Кадир Демир ), приемам критиката ти, благодаря ти, че си ме посетил! Поздрав!
  • Знаеш как да запалиш, Зори! Знаеш!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...