29.06.2013 г., 12:55

Музиката!!!

776 0 0
2 мин за четене

Искам просто да прегърна музиката. Мразя факта, че не мога. Иска ми се ей така да виждам звуците, нотите, всичкото и да го грабна в шепи, да го помириша, да го допра до лицето си, да го докосна, да скоча в него. Сякаш не дишам, когато слушам някоя от "тези" песни. Които спират дъха ти. Затваряш очи и вече не си на този свят. И съществува само лошият свят с лошите хора и музиката. Прекрасната музика. Искам  я. Обожавам да я усещам във въздуха, в себе си, в собствените ми вени, в собственото ми сърце. Влюбена съм в нея. Музиката... е там, когато ми разбият сърцето... Музиката... е там, когато постигна всичко, за което съм се борила... Музиката... е там, когато плача... Музиката... е там, когато се смея... Музиката... е там, когато ми е скучно... Музиката... е там, когато се страхувам да кажа какво чувствам... Музиката... е там, когато никой не ме разбира... Музиката... е там, когато не знам какво да направя... Музиката... е там, когато съм ядосана и трябва да се успокоя... Музиката... е там, когато ми трябва мотивация и муза... Музиката... е там, когато се чувствам самотна... Музиката... е там, когато съм загубила смисъл във всичко... Музиката... е там, когато стоя безмълвна и искам просто да избягам от този свят... Музиката... е там, когато никой друг не е... Единствено тя остава, когато всички други си тръгнат... Тя беше там, когато ме тормозеха в училище и вкъщи. Тя е там, когато падна на земята. Тя е там, когато се издъня в училище. Тя е там след всеки скандал вкъщи. Тя е там, когато се чувствам като нищожество. Тя е там, когато искам да съм сама. Тя е там, когато ми писне от всичко и всички. Тя е там, когато не ми се говори. Тя е там, когато не ми се спи. Тя е там, когато се събудя в 3 през нощта и ми потрябва. Тя е там, когато рисувам. Тя е там, когато танцувам. Тя е там, когато свиря на китарата си или синтезатора. Тя е там, когато пея. Тя е там, когато просто вървя към училище или на където и да е. Тя ми дава сили. Тя страда заедно с мен. Тя се бори заедно с мен. Пасва си с горещия летен ден. Пасва си с дъждовния пролетен ден. Пасва си със снежния зимен ден. Пасва си с цветния есенен ден. Пасва си със слънчевото време. Пасва си с мрачното време. Пасва си с всяко мое настроение. Пасва си с всичко. Няма ли музика около мен, всичко ми се струва толкова пусто и празно, и подтискащо. Тя като някакъв щит, който се образува около мен. Красив щит. О, колко красив щит... Предимството да не мога да я докосна обаче е в това, че по този начин никой не може да ми я вземе!  О, колко съм влюбена в нея. Искам я. Искам я. ИСКАМ Я!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...