15.01.2023 г., 10:35

Мъгла и половина

1.4K 7 10
2 мин за четене

                                      https://www.youtube.com/watch?v=WEYk_aJeHfI

 

            Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим  взаимно с тъга. Облягам се удобно и вече съм готов да се отдам изцяло на тъгата, обаче телефонът не разбира...

            - Тоти, искаш ли да...

            - Сикси, тъкмо за теб си мислих - е, не е истина, но поне не прозвучах тъжно - приготви си топли дрешки, след малко идвам.

            - Къде - попита, сякаш съм разгадал какво трябва да искам.

            Едва спрях колата пред вилата и тя изхвръкна навън. Вдигна ръце и се завъртя.

            - Тотии, тук е зимна приказка, колко едри снежинки  и...

            Другото ще го чуя, когато пренеса багажа вътре. Сложих на котлона чай за Сикси, а за мен кафе. Запалих камината, а докато пламъкът се разгори, разтоварих нещата и...

             - Сикси, чаят!

            Тъга, извинявай. Представяш ли си - два фотьойла един срещу друг, малка масичка между тях, встрани камината гори съпричастно, пийвам си кафенце с коняк, а цигарата разбира истинсата му стойност. Но това е нищо в сравнение с това, което изпитвам, когато Сикси пие чай. Това не е просто пиене, това е вид изкуство, изпълващо с възхищение и наслада всичко в мен. Може би и защото

водоскокът на реката отсреща твори ледена красота, ми става едно такова Коледно. Притварям очи и сякаш на себе си казвам

            - Ако имахме Коледна украса, можехме да останем тази седмица тук.

            - Тотии - тя се усмихна по оня хитър начин, все едно ми казва "Ти пък" - взела съм, но първо ще ми помогнеш да направим снежния човек.

            Речено сторено - тя прави, а аз

            - Браво... не бих се сетил... точно така... - е, сложих едно копче, което тя премести, защото виждаш ли, на другото място е по-добре.

            - Мързелан такъв - каза Сикси и не разбрах, бутна ли ме по рамото, или ме дръпна.

             Погледнах към водоскока и с душата си долових съвсем тиха нежна музика, дали от ромона на реката или от очите на Сикси...

а когато музиката отваря душата, душата ражда музика. 

           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© toti Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Романтиката е в кръвта ти, Тоти! И все така да бъде!
    А финалните думи ме грабнаха и гарантирам за истинността им. 40 години професионално се занимавам с музика, нося я в сърцето си. Поздравления, Тоти!
  • Мъгла и половина, а докосва с нежни усещания! Мило и романтично!
  • Нежно, мило, носталгично!
    Благодаря, Тоти! Успех!
  • Стана ми хубавко някак Благодаря!
  • Ехаа! Чудно е!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...