toti555 (toti)
135 951
15.01.2023 г., 10:35 ч.

Мъгла и половина 

  Проза » Други
981 7 10
2 мин за четене

                                      https://www.youtube.com/watch?v=WEYk_aJeHfI

 

            Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим  взаимно с тъга. Облягам се удобно и вече съм готов да се отдам изцяло на тъгата, обаче телефонът не разбира...

            - Тоти, искаш ли да...

            - Сикси, тъкмо за теб си мислих - е, не е истина, но поне не прозвучах тъжно - приготви си топли дрешки, след малко идвам.

            - Къде - попита, сякаш съм разгадал какво трябва да искам.

            Едва спрях колата пред вилата и тя изхвръкна навън. Вдигна ръце и се завъртя.

            - Тотии, тук е зимна приказка, колко едри снежинки  и...

            Другото ще го чуя, когато пренеса багажа вътре. Сложих на котлона чай за Сикси, а за мен кафе. Запалих камината, а докато пламъкът се разгори, разтоварих нещата и...

             - Сикси, чаят!

            Тъга, извинявай. Представяш ли си - два фотьойла един срещу друг, малка масичка между тях, встрани камината гори съпричастно, пийвам си кафенце с коняк, а цигарата разбира истинсата му стойност. Но това е нищо в сравнение с това, което изпитвам, когато Сикси пие чай. Това не е просто пиене, това е вид изкуство, изпълващо с възхищение и наслада всичко в мен. Може би и защото

водоскокът на реката отсреща твори ледена красота, ми става едно такова Коледно. Притварям очи и сякаш на себе си казвам

            - Ако имахме Коледна украса, можехме да останем тази седмица тук.

            - Тотии - тя се усмихна по оня хитър начин, все едно ми казва "Ти пък" - взела съм, но първо ще ми помогнеш да направим снежния човек.

            Речено сторено - тя прави, а аз

            - Браво... не бих се сетил... точно така... - е, сложих едно копче, което тя премести, защото виждаш ли, на другото място е по-добре.

            - Мързелан такъв - каза Сикси и не разбрах, бутна ли ме по рамото, или ме дръпна.

             Погледнах към водоскока и с душата си долових съвсем тиха нежна музика, дали от ромона на реката или от очите на Сикси...

а когато музиката отваря душата, душата ражда музика. 

           

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??