Има един виц, с който бих искала да започна. Прибира се един мъж вкъщи след командировка и какво вижда? В кухнята някакви голи мъже пият бира и играят карти, в хола някакви пак голи мъже гледат футболен мач, въобще страшна лудница. Потресен от видяното, мъжът отива към спалнята, отваря вратата и заварва жена си – гола на леглото, а върху нея 4-5 мъже. Изумен от видяното, той я пита с трепет в гласа си – Жена какво става? А тя му отговаря отмаляла – Абе мани, днес е голяма навалица.

И така, останах си аз самичка вкъщи 1 седмица, а това означава, че невероятният ми съпруг замина командировка извън страната. И аз какво да правя, почувствах се самотна и изоставена. Чак ми идваше да се разплача. Какво щях да правя една седмица сама? Как да спя сама през нощта? При тия обири и убийства. Заех се веднага да реша дилемата – да бъда или да не бъда сама в тази странна за мене ситуация. Първо звъннах по списък на всичките ми приятелки. Оказа се, че повечето са уморени, имат си работа, имат срещи с любовника, гаджето или пък ще стоят при съпруга си. За момент в мен се прокрадна лека паника. Ами сега? Какво ще правя? Отворих веднага черния тефтер с номерата за спешни случаи. И започнах. Иван не можел, защото заминавал за риба, Гошо бил съсипан от работа, Нешо щял да си гледа световното по футбол, абе изобщо отрязаха ме от всякъде. Направо се отчаях. От край време традицията повелява в момента, в който съпругът е в командировка, жената да е при любовник. Ами сега? То стана така, че традициите не са това, което бяха. Коя съм аз, че да нарушавам правилата? Както вече знаете, в моменти на мъка винаги посягам към бутилката с алкохол. Седнах аз пред чашата с вино, запалих си цигара и потънах в отчаяние и самота, породени от липсата на поне 1 един любовник или свободна приятелка. По едно време телефонът ми звънна и хоп – моята мила приятелка Сузи. Съжалила ме горката, изпокарала се с мъжа си и излязла. Тръгнала към нас. Повярвайте ми, бях готова за 4 мин и 56 секунди. Подобрих световния рекорд по бързо оправяне на жена преди излизане. Дойде женицата, взе ме и право в най-близкия бар. Освен това беше уредила и мъже. Да не ми е скучно. Е как да не я обича човек. Приятел в нужда се познава. Повеселихме си с момчетата, а те така приятни, чак ти идва да затичаш към най-близкия хотел с тях. Едни любезни, внимателни, гостоприемни. Тъкмо се замислях дали на сутринта ще ми направят закуска и хоп – телефонът ми звъни. Иван. Отложил рибата. Ами как няма да я отложи – по-добре сигурна скумрия, отколкото висене по язовири, хапане на комари и чакане да хване някоя каракуда или в най-лошия случай цаца. Извиних се аз на момчетата, че май няма да закусваме заедно, пък и като си помислих, аз да не съм лесна. Те от вратата за краката. Още не се познаваме и те закуска ще предлагат. Аз съм почтена жена. Как така? Не ги е срам. Сбогувахме се набързо и от неудобство се разбрах с единия да му отида на гости на другия ден. Ами какво да правя, ще ходя, момчето толкова мило и любезно беше. Отидох аз при риболовеца, а той надминал себе си. Направил вечеря, вино, свещи. Е как да не му се отблагодариш. То и традицията трябваше да се спази, та набързо свършихме и тази работа. И тъкмо съм запалила цигара и пак телефонът звъни, другата ми приятелка. Срещнала бившата ми голяма любов в един бар, разговорили се и той поискал да ме види. Е, как да не отида. Казах аз на младежа с вечерята и свещите, че спешно трябва да се прибера и бегом към мястото на срещата с голямата ми любов. И като се видяхме с него, в мене нахлуха едни чувства, едни мисли, направо не е за разказване. Така се бях замаяла от любов, че по едно време се оказах в апартамента му. Знаете вече какво се случи. Ей, това е голямата любов. Простено ми е. Така няколко пъти се събуждах от замайването и накрая вече реших да си тръгвам. То стана никое време. Хвърлих се аз на едно такси, а шофьорът един такъв приятен, разговорлив. Разказах му аз за мойте тревоги и той така се впечатли, че веднага ми даде телефона си да му звъня, когато имам нужда от съчувствие и подкрепа. Закара ме момчето до нас и тъкмо слизам от таксито и ми звъни един много добър приятел от детинство. Бил самичък и не можел да заспи. Имал проблеми със съня. Съжалих го, но бях твърда. Край, прибирам се. Не мога цяла нощ да обикалям по адреси. Все пак съм омъжена и почтена жена. Прибрах си се аз вкъщи и като ме хвана един страх. Сама, в тази голяма къща. Ужас. Не мислих дълго и хайде пак на път. Ами като ме е страх, а и момчето е с безсъние? Трябва да си помагаме. Затова сме хора. Отидох до тях, а той наистина, никакви признаци на умора. Поговорихме си, посмяхме се и какво да правя? Сексът бил оправял безсънието, така каза той. Ама и сексът не подейства веднага. Доста време му трябваше на момчето. Трудноооо. След 2 часа най-накрая заспах спокойна. Без страх и не бях сама, че в тия тежки времена с тези обири и убийства трябва да има някой до теб, да те пази. А и традицията бе спазена. Та си викам в просъница, голяма навалица беше днес. То като няма, няма, ама като имааааа!!!!!!