Мъже под чехъл
Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил законът за земното притегляне.
Архимед пък най-невинно си седял в банята за седмичното си къпане, когато забелязал, че нивото на вода в коритото се повишава, когато той влизал в него. Хиляди гърци по това време се къпели, но кой ти гледал нивото на водата. Повечето си мислели за по приятни неща, като например при коя хетера да отидат довечера след банята. На нашия човек му просветнало, че тук има нещо гнило и след известно главоблъскане открил метода за определяне на обема на предмет с неправилна форма. Той толкова се зарадвал, че изскочил гол от банята и както майка го е родила тръгнал да тича из улиците и да вика „Еврика“. Луда работа, но както знаем границата между гениалността и лудостта е почти незабележима.
Ние седяхме в градинката на „При Хени“, когато Аврамов отпи от водката, замези с кисела краставичка и каза:
– Абе защо не си направим Клуб на мъжете под чехъл?
На масата настъпи тишина, нарушавана само от една муха, която упорито се опитваше да се докопа до водката ми. Гениалните идеи затова са гениални, защото в първият момент не можеш да ги схванеш. Трябва ти известно време, за да разбереш мисълта на гения.
– Гениално. – промълвих пръв. Не че бях по-умен от останалите. Просто от време на време получавам умствени проблясъци.
На Киро Борсата обаче му трябваше малко повече време, затова изтърси:
– Ами аз нямам жена бе. Даже чехъл си нямам. Моята като се разведохме изнесе всичко от къщата. Остави ми само един нож. Сигурно ми намекваше, че трябва да си тегля ножът. Ама не е познала.
– Да ти имам проблемите, Киро. – обади се Борката – Моята не ме мачка с чехъл, а направо с нацистки ботуш. Особено откакто си направих застраховка живот. Вчера например ми сготвила гъби с ориз и чете биографията на Катерина Медичи. Направо ми призля. Като седнахме на масата взех да се потя. Гледам гъбите и не смея да ги докосна, а тя ми вика „Вземи си от гъбките мило! Много са вкусни.“ И ме гледа с оня влажен поглед, който може да разтопи камък на стайна температура. Само, че аз железен. Ориза изядох, а гъбите не пипнах.
– Тази Катерина Медичи пък каква връзка има с гъбите? – запита недоумяващо Борсата.
– Премахвала е противниците си с отрова. – обясни Боян.
– Ааа сега схващам защо си се прецепил така.
– Борка ти си нагледен пример как познанието само увеличава проблемите ти. – констатирах аз – Борсата няма такива проблеми. Той щеше да си изяде гъбите без да си задава екзистенциални въпроси.
– Така си е. Защо да си товаря мозъка с излишни глупости. Само си задръстваш харддиска с ненужна информация и компютъра блокира.
– Отклонявате се от темата момчета. – рече Аврамов. – Какво ще кажете за идеята?
– Що бе? Ние сме си баш по темата. Оплакваме се от жените си бивши и настоящи. – не се съгласи Борсата. – Ясно е, че всички сме прецакани.
– Прецакани сме и още как. Така като се замисля ние сме най-беззащитната част от човечеството. Има Закон за закрила на децата. Закони за закрила на жените, а за мъжете нищо. По медиите само с проблемите на жените се занимават, а за проблемите на мъжете пълно мълчание. Даже има Закон за закрила на животните. Значи така като се замисля излиза, че ние сме по-низша форма на живот и от животните. – казах аз.
– Ето го нашият идеолог. – отсече Аврамов – Много добре го каза. Едно движение няма ли идеология пиши го умряло. Другите кимнаха в знак на съгласие.
– Сега да ви кажа как аз виждам практическата страна на нещата. Идеята ми е да се събираме един път седмично в клуба на Гаро. Той ще го затваря за външни посетители. Ще бъдем само ние. Ще си поръчаме кетъринг защото при него няма кухня. Идеята ми е да се събираме повече хора. Ще се повеселим на воля, ще се оплакваме от жените, а между другото можем и бизнес да въртим. Познаваме различни хора. Знаете как е? На маса се сключват едни от най-големите сделки, така че ще съчетаем полезното с приятното. Въпроси?
– Клуб без председател не може. – отсече Борсата – Кой ще ни е председател? Аз предлагам Аврамов.
– А не така, Борса. Аз председател няма да съм. Аз ще съм почетен председател. Онзи, който гледа от високо и нищо не прави. Абе като Дядо Господ. За председател предлагам Боян. Касиер – Борсата. Организационен секретар и идеолог – Грег. Борката ще е връзки с обществеността. Възражения?
Нямаше.
– Добре. Обаждате се на всички познати и им обяснявате за какво иде реч. Нека дойдат да видят за какво става на въпрос и ако им хареса стават членове на клуба. И никакви есемеси, имейли и други такива. Само разговори по телефона. Не трябва да оставаме писмени следи, защото знаете жените колко са любопитни. Сигурен съм, че моята ми има всички пароли. Пък и помните какво се случи с Доктора.
– Хаха. – засмя се Борсата – Как да не помня. Да вземе тази неговата да му разбие паролата на телефона и да види гола снимка на любовницата му. Добре, че нашият е мозък, та ѝ казал, че това е негова клиентка, която му пратила снимка защото ѝ предстояла пластична операция и той трябвало сега да поработи върху нея. Така я беше подредил, че жена му взела накрая да му се извинява. Голям.
– Затова говорим. – продължи Аврамов – Трябва да сме като комити. Всичко да вършим тайно и полека. Не искам този път да има провал с организацията, че помните каква я свършихме със сватбата на Жоро.
– А, че какво толкова? Нали я провалихме. – каза Борсата.
– Провали се тя, ама не заради нас, а въпреки нас. А сега да пием за новото начинание.
Вдигнахме чаши и се чукнахме. Звукът от сблъсъка на стъклата прозвуча като залп от черешово топче, обявяващ началото на въстанието.
През следващите дни кипеше трескава организация. Звъняхме на познати. Обяснявахме им идеята и те с готовност се включваха в освободителното движение. Единствените въпроси, които задаваха бяха само „Къде и кога?“ Разговорите ги водихме само по телефона и то през работно време. Изрично беше забранено да се дискутират организационни въпроси в домашна обстановка, защото както има една приказка врагът не спи.
Въпреки предпазните мерки които бяхме взели за малко да настъпи провал в организацията и то не поради друго, а от прекален ентусиазъм. Хари Счетоводителят толкова бил въодушевен от идеята, че насън взел да бълнува, като викал „Гаро, Гаро“. Жена му го чула и веднага го събудила с един лакът в ребрата.
– Какъв е този Гаро, дето постоянно го споменаваш на сън бе? Ти да не си станал гей? – извикала тя и впила изпитателно очи в него.
– Бяха големи и страшни, като на Ам Гъл от „Властелинът на пръстените“. – довери ми той, докато ми разказваше историята на по чаша бира.
Нашият човек обаче запазил самообладание. Бил кален от постоянния сблъсък с данъчните, затова докато премигвал сънено с очи в опит да измисли нещо, мозъкът му включил на бързи обороти и като обработил информацията изплюл вярното решение миг преди мълчанието му да стане съмнително като данъчна декларация на политик.
– Ааа Гаро ли? Гаро е мой клиент на когото сега правят ревизия. Нещата са му пълен батак, та затова може би го сънувам. От стрес ще да е. – рекъл той.
Жена му го гледала още няколко секунди, колкото да види дали няма да се пречупи после направо го хвърлила в тъча, като му се извинила, гушнала го и го приспала като малко бебе.
– Такъв стрес не съм брал и пред трима данъчни чиновници накуп. – каза ми той – Обаче бях готов да си призная и че съм гей, ако трябва, само да запазя заверата в тайна.
Какво да ви казвам? Голям мъж. Такива навремето са тръгвали срещу турците с гол в ръката нож, както пише дядо Вазов.
В уречения ден и час Клубът на Гаро се напълни по-бързо и от залата на Виенската филхармония. Чуваше се весела глъч, звъна на чаши, смях. В заведението се беше настанил духът на свободата, който замайваше главите на близо тридесет мъже. Чувстваха се като ученици избягали от час.
Аврамов ги остави известно време да изпуснат парата. Когато реши, че е настъпил момента взе вилица и заудря по чашата си. Шумът постепенно угасна като светлините преди началото на театрално представление.
– Приятели, събрали сме се тук, в тази зона свободна от жени, за да сложим началото на нашия Клуб на мъжете под чехъл. – започна той – Ние сме застрашеният пол. Никой не се защитава правата ни. Никой не се грижи за нашите интереси. Обществото нехае за нас. Затова решихме да вземем нещата в наши ръце, както е казал Остап Бендър „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. Няма кой да ни помогне. Сами трябва да си помогнем. Решихме да създадем този Клуб, за да можем да гледаме мачове на спокойствие, да се оплакваме от жените и да намираме начини да им противодействаме и не на последно място да си помагаме в бизнеса кой с каквото може. Тук сме хора с различни професии, с различни бизнеси, така че винаги можем да намерим допирна точка и да си ударим по едно рамо. Но най-важното е да се забавляваме. Наздраве! Мощни възгласи на одобрение посрещнаха речта на Почетния Председател. Вдигнаха се чаши и проехтяха наздравици. Революцията беше обявена и ние като стари хъшове възторжено я приветствахме.
– А сега, за да бъде откриването подобаващо нека го подсладим с една торта. – обяви Аврамов – Тя пристига при вас благодарение на Киро Борсата.
Бурни ръкопляскания огласиха клуба. Борсата вдигна победоносно двете си ръце като боксьор току-що спечелил тежка битка. В същия момент към сцената пред бара двама мъже избутаха огромна торта на колела. От уредбата зазвуча Том Джонс. След миг от сладкото изкушение изскочи друго изкушение облечено само с къса поличка, която по-скоро разкриваше всичко, отколкото да прикриваше нещо и черен сутиен, който едва удържаше огромните ѝ гърди.
В този момент някой извика:
– Бонке, ти какво правиш тук, ма?
Всички извърнахме глави по посока на гласа. Установих, че принадлежи на Краси. Собственик на малка фирма за климатици. Ченето му беше увиснало като акордеон.
В първият момент Бонка изглеждаше стъписана и замръзна като вода в сибирски улук, но това трая секунди, а после го подхвана с голямата баденарка:
– Аз ли какво правя тук? Аз работя, а ти какво правиш?
– Ти на това работа ли му викаш? Да ми се събличаш пред чужди мъже.
– Няма срамна работа.
– Няма. Ама има безсрамна.
– Безсрамник си ти, защото ми ходиш по кръчмите и си поръчваш стриптизьорки, докато децата ти няма какво да ядат.
– Само не намесвай децата. – извика той – Децата всичко си имат. Явно ти си нямаш.
– Нямам си мъж да. Аз работя, а той ми се размотава по кръчмите.
– Краси, нищо не казвай без адвоката си, брат! – обади се Ники. Собственик на компания за мебели, която някога беше голяма, а сега след два развода едва оцеляваше. След последното бракоразводно дело той толкова се беше наплашил, че записваше всичките си разговори с жени и ги изпращаше на адвоката си за становище. Последният ги прослушваше, след което ги изтриваше, но Ники беше спокоен. Сега отново беше женен. За трети път. Някои хора се учеха от грешките си други ги потретваха.
– Ще му дам аз на него един адвокат. Само на адвокат ще ми стане той. – извика Бонка.
– Я тръгвай с мен да се прибираме, а аз в къщи ще ти обясня как стоят нещата с адвокатите.
Всички извърнахме поглед към нея. Стоеше по пола и сутиен. Сложила ръце на кръста в заплашителна поза и гледаше Краси с поглед, който беше способен да повали слон. Тя се обърна и тръгна. Нашият човек се колеба около десет секунди, колкото да събере последните отломки от достойнството си и покорно я последва, като теле тръгнало на заколение.
След тях настана тишина. Толкова тежка, че можеше да се нареже и складира на бали. Тъкмо си мислех, че най-страшното е минало, когато изведнъж в заведението нахлуха разбеснели се жени. Нали сте гледали от онези филми в който банда престъпници са хванати на местопрестъплението и изведнъж се изсипват десетки полицейски коли и ги обграждат? Почувствах се по същия начин. Чуваха се викове.
„Пешо, какво правиш тук, бе? Краси, пак ли по кръчмите си тръгнал? Хари, не те ли е срам, пияницо ниедна? „ – и други подобни.
Някой явно беше предал четата. Изтръпвах, когато видях и моята с бодра крачка да върви към мен. Не викаше, но погледът ѝ беше красноречив като картина на Йеронимус Бош. Тръгнах да отстъпвам към служебния изход, но във всеобщата суматоха не успях да направя повече от две крачки и бях прихванат. Тя ме стисна за ръката малко по-нежно от менгеме и запита:
– Ти какво правиш тук? Нали се разбрахме да не се шляеш вече по кръчмите?
– Не се шлая, мило. Просто се събрахме с приятели на бизнес среща, но вие всичко развалихте.
– Бизнес среща, а? Така ли му викате вече? Аз разбрах, че основавате Клуб на мъжете под чехъл.
– Ааа няма такова нещо. Какъв чехъл?
– Като се приберем в къщи ще видиш какъв. А сега тръгвай пред мен и да не се разправяме повече. – отсече тя и ме подкара като арестант.
Така приключи нашият първи опит да основем Клуб на мъжете под чехъл. Казвам първи защото съм сигурен, че ще опитаме отново. При по-дълбока конспирация. А аз се отървах леко. Наказаха ме да мия чиниите в продължение на един месец.
© Светослав Григоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Някакъв формуляр ли се попълва или е достатъчна молба със свободен текст?
-
Да се мотаеш от този на онзи ден из сайта и накрая да паднеш от смях при Greg. Безценно. :D
-
Поздрави за разказа, четох го инкогнито и се смях, и днес пак, не се осмелих да коментирам първият път, но от тогава се чудя /в кръга на шегата разбира се/, как е по-малко болезнено - с обикновен чехъл или с луксозен? - шегувам се .
Светльо, твоят разказ ще даде идея на някои мъже да намерят изход от ситуацията и да направят интересни граждански обединения, а също и да съхранят добри практики за оцеляване! Беше ми приятно! -
Дениса явно ти си по напред с материала. 😀😀😀
Таня това е идеята. Радвам се, че съм добавил усмивка на лицето ти. 😀😀😀 -
Посмях се от сърце! Благодаря!
-
Дилетантки! Ама каква Катерина Медичи, има къде-къде по-читави рецептурници... Аз си готвя по рецептурника на трите вещици от "Макбет".
-
Благодаря Елка. Единият хумор само ни остана.😀
-
Весело! Горките изтормозени мъже! Поне чувство за хумор ви е останало! Прекрасен разказ!
-
Дочака, Ангелче благодаря ви. Усмихнат да ви е деня.😀😀😀
-
Прекрасна дарба да усмихваш имаш Грег!
-
Бъч, това е най - голямата ми награда. Щом лекувам по - добре от питиетата. За хонорара ще се разберем допълнително. 😀😀😀
-
Дори да паднеш под чехъла, не спираш да си мъж. Спираш да си мъж, едва ако загубиш способността да се надсмиваш над собствената участ.
Братле, не мога да ти опиша как лекуваш стреса след напрегната работна седмица! По-приятно от всичките приятно познати ми питиета -
Ирина благодаря ти! Удоволствието е мое.😀 Забавен ден ти желая!
-
Благодаря Марко. Само да питам не се ли износване частите на твоята съдомиялна?😀
Странник аз предпочитам розите, а птицата е феникс. Няма отърване от нея.😀
И аз благодаря, че прочете Синьо цвете.😀
Вики, обявили сме конкурс за организатор. 😀
И аз благодаря Силвия, че прочете. Знамето е добра идея. 😀
Усмихнат ден на всички пожелавам! 😀😀😀 -
Нищо,че жените "станаха" силния пол,нищо,че мъжете се "страхуват" от тях и се оплакват,че са "под чехъл",никога жените не могат да си устроят такива преживявания "по мъжки",да се забавляват така дори със себе си за мезе!!...При тях има желание за надмощие,всяка се стреми да е по-по-най между себеподобните!....Всеки път ти доказваш изключителното си чувство за хумор,Грег!С удоволствие те чета.
-
Балканският лъв в червената книга. Леле, закъсали сме го яко. И това да си го признаят си е трагична комедия. Трябва да се вземат незабавни мерки! Помислете и за знаме.
Благодаря за усмивките и великолепния разказ, Грег! -
Благодаря за ударната доза смях, Грег! И съм солидарна с Блу, намерете си жена да ви организира, явно не умеете
-
Хубава мъжка чета, ама чета с предател Благодаря за настроението!
-
Проба - грешка!
Благодаря за настроението, Светослав! -
На всеки апостол си има по един предател. Конспирацията срещу жени е трудна работа. Силен противник са.
Наказаха ме да мия чиниите в продължение на един месец...
Ти шегуваш ли се, брат ? Жена ми си има миялна машина. Модел marco777 .Безотказна е.
Работи със речеви команди. Само казва" Чиниите" и аз...машината де, си знае работата.
Поздрави за творбата ! -
Аз минах метър Костадин. Другите бяха по - зле. 😀
Благодаря Ивон. 😀 -
Свежарско и приятно за четене!
-
Грег пак изби рибата,ама кво да ги правим миличките с тях лошо,без тях по-лошо.Ти направо леко си са отървал само един месец.Наздра....опс, поздрав Грег.
-
Надежда смехът е здраве. Радвам се, че допринасям за твоето.
Пепи това е истината за оцеляването 😀
Ани вярно си схванала нещата
SMooth точно това имах предвид като го пишех. Точно наблюдение. 😀
Странник, както винаги точно в десетката
Блу отлична идея. Момчета ще я обсъдят. 😀
Красимира и аз благодаря. 😀
Пламен и аз имам такива подозрения 😀
Благодаря на всички, че прочетохте. Усмихнат ден.😀 -
"- Докторе, имам чувството че съм куче вързано на каишка..
- А откога сте женен, господине?
- От 30 години...
- Не е за вярване!
- За вярване е! Не е за разправяне..."
С удоволствие прочетох и благодаря за настроението и смеха! -
Уф, намерете най- после една жена да ви организира заверите, ако искате да са успешни.
-
То смях, смях, ама накрая... ако някой остане читав, може и да пробва да сформира друг комитет Напомни ми за неуспешните опити за въстания по време на турското робство Готин разказ.
-
А, и организация, Краси. Маса, салатка, ракийка...
Както и качества - гениалност и ентусиазираност... Мъжеството идва после... -
- Татко, а вие с мама как толкова години оцеляхте заедно?
- Наистина въпрос на оцеляване, синко, просто каквото и да каже и направи майка ти, винаги се съгласявам с нея!
"Да отгледаш Хоуп"
😅! -
Голямо мъжество се иска от страна на силния пол, за да направи самопризнанието, че е под чехъл.
-
!
-
Greg, има надежда Тук само жени са коментирали и са писали само хубави неща ...(( което е вероятно затова, че заговорът срещу тях се е провалил. ))
-
Баш Комити! Ентусиазмът ги ражда... Пусти чехъл, откъде го измислиха, да сваля гарда на ентусиазма. Явно някой мъж е стоял на сянка, бос в студа, почивайки си и му просветнала гениалната идея да го изобрети, като предполагам дивана и дистанционното... С две думи - за всички мъжки беди са си виновни самите мъже с гениалното си мислене, като се набляга в горния текст, а жените просто с практичността си съумяват да използват чехъла мултифункционално...
-
С глас се смея!
-
Куца им Мариана, но важното е, че имат желание и не спират да опитват
Пепи 😀😀😀 -
"Клуб на анонимния чехълчо" 😅!
-
😅!😅!😅!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
