17.07.2008 г., 10:52

Мъжът на моите мечти

1.8K 0 4
1 мин за четене
 

МЪЖЪТ НА МОИТЕ МЕЧТИ

 

Срещнах те в един септемврийски ден. И в мига, в който те видях, се влюбих в теб. Изминаха осем месеца, докато се престраша да ти призная любовта си. Но разбрах, че те обичам истински и че и ти изпитваш същото към мен. И мисля, че ако не бях те срещнала, щях да си остана същата и никога нямаше да се променя. Обичам те безкрайно много и ще бъда с теб завинаги, каквото и да се случи. И никога няма да те заменя с друг. Няма миг, в който да не съм мислила за теб. Цялото ми същество е изпълнено от теб. Живея и дишам само заради теб. Цял живот съм била използвана от мъжете и не вярвах на никого. Но с теб е различно! С теб ще бъда честна и ще ти бъда вярна, защото те обичам с цялото си с сърце. Единственото, което искам, е да бъда е теб и само с теб, и с никой друг! Винаги съм мечтала за такава връзка и точно такъв човек! На когото да мога да разчитам, да вярвам и напълно да му се отдам. Връзка, без изневери и лъжи, в която да цари хармония. Щастлива съм, че те открих и се надявам да не те загубя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...