4.08.2009 г., 12:58 ч.

Мълчанка 

  Проза » Разкази
603 0 0
1 мин за четене

- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с думите:
- Хей, не е честно! Аз не умея да бия шамари...
...
- Хей - възкликна той. - Не се ли познаваме отнякъде?
- Може би от някое ревю в Париж - отговориха му. - Или от някой прием?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Не ми се вярва...
...
- Хей! - възкликна Но Щен Вълк. - От къде се взе тази кофа?!
- Бррр! - недоволно изпръхтя Ко Та Рак, докато се отръскваше. - Днес не ми беше ден за къпане!
...
- Хей - недоволно измърмори Сянка. - Какво пък е това?!
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра, докато изтръскваше лапата си. - Прилича ми на корито с вода, скрито зад вратата.
...
- Шира.
- Мм? - разсеяно отговори големият котарак и продължи със заниманието си.
- Шира! - настоя за повече от вниманието му Гар Ван.
- Ъхъм? - продължи да се опитва да почисти лапата си той.
- Шира!!! - настойчиво извика тя.
- Тази дъвка не иска да се махне! - оплака се Шира. - Не мога да я изчегъртам! Много е лепкава! И кой въобще я е оставил там?!
- Точно това се опитвам да ти кажа от известно време - каза сенчестата. - Мисля, че тук някой си прави номера с нас...

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??