4.01.2012 г., 14:02 ч.

Мъника 4 

  Проза » Повести и романи
678 0 0
5 мин за четене

Мъника 4

 

 

В  Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а  затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки на неочакваната зима.

         Старши инспектор Слав Славов паркира служебната си волга пред вратата на Карабаджакови и с уверена стъпка се насочи към красивата врата от ковано желязо на стилната къща. Вратата не беше заключена, което беше ясен знак, че неговото посещение беше очаквано. Славов изкачи бавно няколкото стъпала и се озова пред масивната дъбова врата, която се отвори незабавно, сякаш отвътре някой беше следил  за неговото появяване. Посрещна го с очарователната си  усмивка самата г-жа Катерина Карабаджакова, сякаш на вратата стоеше не началникът на отдел “Криминални престъпления”, а дядо Мраз с пълна торба подаръци.  

         Другарят Слав Славов беше впечатлен от елегантната подредба на огромния салон, от красивата камина, в която гореше буен огън от дебели букови цепеници. Множество оригинални картини по стените придаваха необикновена аристократична атмосфера на интериора. А роялът  в десния ъгъл свидетелстваше за отминали музикални вечери на пловдивския хайлайф.

         Катерина Карабаджакова го настани на двуместния диван и сама потъна в огромното кресло точно срещу Славов. Взе масивна сребърна табакера от малката  масичка до нея, извади цигара и предложи на гостенина. Славов благодари с усмивка и каза, че не е пушач. Катерина призна, че е правила многократни опити да се освободи от този порок, но винаги безуспешно, след което взе от масичката позлатена запалка “Дюпон”, щракна сръчно и елегантно поднесе пламъка към цигарата си.

         Седнала удобно в дълбокото кресло, Карабаджакова беше преметнала крак върху крак, при което седналият отсреща Слав не можеше да отмести очи от разкриващите се пред него прелести на бедрата ú. Случайна или не, тази картина го накара да забрави за момент целта на посещението си. Домакинята го наблюдаваше с едва доловима многозначителна усмивка и чакаше гостенина да проговори. Славов бързо се окопити, благодари на домакинята за готовността ú да помогне на следствието. Било неин граждански дълг, а и имала интерес картините да се намерят колкото е възможно по-бързо. Болният ú съпруг рискувал да получи нов удар, като разбере за изчезналите семейни реликви.

         Катерина покани Славов да му покаже цялата къща и го разведе из всички помещения, както на първия, така и на втория етаж, където бяха спалните на семейството. Направи му впечатление спалнята на Катерина, която беше голяма, с изглед към задната градина и с огромна тераса, към която водеше широка  плъзгаща се стъклена врата. Имаше голяма двуместна спалня, масивен гардероб от орехово дърво, тоалетка с мека табуретка отпред и множество бурканчета, флакончета и гримове. Женско царство на разглезена богаташка съпруга. За разлика от нейната, спалнята на съпруга беше малка стаичка с единично легло, голяма библиотека и малко бюрце, отрупано с папки и книги. Имаше и стара настолна лампа с неопределен стил, която навярно беше осветявала самотните вечери на много поколения адвокати от фамилията Карабаджакови.

         След огледа главен инспектор Славов помоли Катерина Карабаджакова за кратки обяснения за въпросната нощ. Отново седнаха в салона и домакинята предложи кафе с коняк. Разговорът беше кратък и нищо ново не беше казано.  Присъствието на чужд човек в къщата беше невъзможно според госпожата, тя спяла много леко и би усетила и най-малкия шум. Освен ако по някаква причина не е била способна да чуе. Не беше много убедителна, когато твърдеше, че е била сама, а може би просто не искаше да бъде убедителна. Неведоми са пътищата на женските мисли.

         Огънят в камината, полумракът, който обгръщаше постепенно салона, френският  коняк “Мартел” и нежната музика, която струеше сякаш иззад многото картини и стари семейни портети, окачени по тапицираните с копринени тапети стени, не можеха да не влияят на настроението в салона. Последните  остатъци от зимната светлина се процеждаха през дантелените пердета и падаха върху тялото на Катерина, за да го обгърнат с тайнствен воал. В гласа ú се чустваше особено вълнение и когато палеше поредната цигара, пламъчето на запалката подскачаше в ръката ú като летяща светулка.

Часът беше раннен, но в този период на годината дните бяха къси и още в 17 часа вече се стъмваше. Впреки това Катерина Карабаджакова не бързаше да запали кристалните полюлеи на салона. Съвсем скоро салонът се осветяваше единствено от танцуващите пламъчета на огъня в камината. Слав не беше неопитно зайче с жените. Още като ученик беше научил езика на флирта и сексуалността.  Желанието на тази красива и огнена жена беше ясно още от самото начало,  Слав нямаше нищо против да се впусне в една кратка любовна авантюра. Но искаше да я накара тя да направи първата крачка. След като тя запали  нова цигара и пламъчето на запалката заподскача още по-нависоко и по-нависоко, тя стана приближи се до прозореца, където беше стереоуредбата, смени касетата и първите звуци на тангото “ Avant de mourir” (Преди смърта) прозвучаха в полутъмния салон.

         Седнал в удобния диван, Слав следеше като пантера всяко движение на жертвата, като изчакваше най-удобния момент за нападение. Но за разлика от джунглата, в салона на Катерина Карабаджакова самата жертва нападна звяра. Тя  се приближи до него, протегна ръка и се притисна в обятията му като уплашена сърничка, търсейки полуотворените му устни.

         Когато Слав Славов се обади на жена си, че е дежурен в Управлението, старинният часовник в салона на фамилия Карабаджакови прозвуча един-единствен път.

В 10 часа сутринта отиде на работа, там го очакваше неприятна изненада. В дома му на улица Екзарх Йосиф беше извършен грабеж.  Бяха откраднати всичките му купи от състезания по тенис на маса и служебния му пистолет “Макаров”, който се намираше в сейфа му. Беше му невъзможно да даде смислено обяснение на Главния за това къде е прекарал нощта. Шефът му разбра и не настояваше за отговор. Крайно време беше тези странни кражби да свършат и престъпника да бъде вкаран зад решетките. В града се носеха какви ли не слухове, в по-голямата си част плод на безумни фантазии, но имаше и голяма доза истина, що се отнася до безсилието на милицията.

          На оперативката в 11 часа началникът на Градското управление даде тридневен срок за разкриване на престъпника. За операцията щеше да отговаря лично подполковник Слав Славов - н-к отдел “Криминални престъпления”, който се задължаваше ежедневно да докладва на шефа на управлението за хода на следтвието.

         Този ден г-жа Карабаджакова стана едва към обяд. Цяла сутрин се излежаваше в леглото и будна сънуваше необикновената нощ, прекарана с Милицията. Никога не беше допускала, че това би ú харесало, сега вече не само че го допускаше, но и беше напълно убедена. Дали щеше да се повтори? Тя би искала, а той? Засега никой не знаеше.

         Любимата героина на Катерина от романите беше Скарлет О”Хара и тя реши да направи като нея: “За това ще мисля утре; и утре е ден” - си каза Карабаджакова и тръгна за болницата да занесе малко портокали на болния си съпруг.

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??