1.01.2023 г., 9:13

На автостоп

841 2 5
1 мин за четене

  /свръхкратък разказ/

 

 Предишният ме беше свалил насред пътя – в тънка лятна рокличка на цветя и на високи токчета. Подхвърли ми някаква плетена жилетка и отпраши с мръсна газ с луксозния си мерцедес, където имаше място за още три такива лековерни като мен. Бързал!

  Този беше по-обикновен, с по-безлична, но доста уютна и удобна кола.

  – Закъде сте?

  – Не знам.

  – Качвайте се, ще ви закарам!

  И така, вече четиридесет години. Още не сме пристигнали.

  Понякога не е важна целта, а с кого пътуваш.

  Казват, че само любовта от пръв поглед е истинска. Грешат! Понякога късметът идва от втория път.

  Не се отказвайте! Пътувайте!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=xZjosn2u1gA

 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...