На брега на небето

НА БРЕГА НА НЕБЕТО

Винаги беше искал да я заведе там. Тръгнаха рано сутринта, почти на зазоряване. Оставиха колата на края на бетонния път, който вървеше из рехава горичка. Взеха само миниатюрна палатка, няколко плода и бутилка вода. Морето беше тихо и преминаха лесно през скалистия нос .

Беше самотен плаж, кой знае защо останал неразработен от туристическата индустрия. Дълъг няколкостотин крачки, затворен от каменисти носове от двете страни, с прекрасен дребен пясък, тюркоазена вода, изпъстрен с хиляди перца, като създаваха впечатление за чистота, а не замърсеност, клечици, оголени от ветровете и морските вълни, тук-таме някой изхвърлен дънер, купчини камъни, толкова големи, че дори морето не беше успяло да ги изглади за хилядите години. Във водата, току до брега, проблясваха стотици рибки, по-малки, по-големи, кой когато беше успял да влезе в живота.

Повървяха до далечния край на залива. Слънцето се беше издигнало и започна да топли. Тя огледа морето, протегна се щастливо и го целуна по устните. Наведе се, хвана края на леката си рокля и я съблече през главата си. Не носеше нищо отдолу, само пликчета, които минаваха през средата на дупето. Прекара ръце по гърдите си и ги протегна нагоре сякаш казваше “Щастие, добре дошло”.

Беше уникална жена. Строго прагматична, великолепно организирана, последователна и систематична. А в минути на откровеност беше романтична, обичаща и поезията и хладните изгреви и топлите залези. Бяха скитали доста по горите и плажовете. Но никога не бяха попадали на напълно самотен плаж. Целуна го отново и направи няколко крачки напред, обърна се, усмихна се дяволито и завъртя кръстчето си в някакъв въздушен такт. Докато го гледаше през рамо усмихнато прекара палците на ръцете си го горния ръб на гащичките си, леко ги свали надолу и зачака реакцията му. Той и се усмихна окуражително и тя продължи с движението надолу. Като стигна до стъпалата те се оплетоха по краката и и тя решително ги изрита настрани по пясъка. Гола и красива продължи танца по пясъка. Доближи се, прекара ръка по нослето му, за миг се обърна, изви се в кръстчето, прекара ръце по дупето, за миг го разтвори и се отдалечи в ситен бяг.

Той харесваше да я гледа. Харесваше всичко в нея. Дори и ината. Тя го наричаше по друг начин, но си беше инат. И и беше донесъл много успехи и той започна да го цени високо. И рязката смяна на настроенията. Ей така , от нищото. Но после търпеливо му обясняваше, че не е от нищото, а е виновен. И той разбираше вината си.

Беше разработил теория за любовта, за да може да я разпознава. Наричаше я “Теорията за трите “С”. Според нея за всяка любов, независимо за какво става дума-за родина, майчина, за мъж, за жена, трябва да са налични три неща-Стремеж, Сливане, Саможертва. Вродени, придобити-трябва да ги има. Не се ли стремиш към тази жена, не се ли сливаш с проблемите и, с болките и, с надеждите и, не си ли готов да жертваш времето си, парите си, живота си за тази жена-няма любов. Теорията имаше и хард вариант – Страст, Секс, Смърт. То си беше все същото, но на доста хора “Страст”им звучеше разрушаващо, “Секс”-мръсно, а “Смърт”….

Обичаше я. И по двата варианта на теорията си. Изпитваше силна страст към нея, секса беше всичко, за което си струва да живееш, а смъртта…….

Загледа се в морето. Обичаше да плува навътре. Много навътре. Морето го мамеше и харесваше да загребва навътре. Познаваше силите си и знаеше кога да обърне назад. Излизаше бавно, загребваше търпеливо. Търпеливо за да стигне до брега. Брега, където се събираха три свята-морето, земята и небето. То май на света нямаше нищо друго освен земя, море и небе. Земята беше станала символ на реалността. Може би и на мъжа със задължението да осигури дом, устойчивост. Морето беше безформената форма. Уж е там, реално е, виждаш го, усещаш го, гали те, бушува. Може би е като жената. Приласкава те, приема те в себе си, разтапяш се от насладата на докосването и. Небето-свободата на дишането, безкрая на въображението, мечтите. Рисуваха го с ангелчета, облачета, крилца, стълбички, вратички нанякъде. Вероятно към рая. И брегът събираше и разделяше всичко това. Брегът на морето. И брегът на небето. Какво беше той-начало или край. Нещо започваше или нещо свършваше на брега. Или беше края на безкрая.

Погледна я. Гонеше едно ято корморани, които бяха разперили криле в жегата на края на плажа. Беше лекичка и краката и не потъваха в пясъка.

Спомни си началото. Беше преди 8-9 години. Тя седна до него и прямо го попита:

- Я да видим какво си направил.

- Почти нищо - и отговори той.

Тя отметна косата си и започна да чатка по клавиатурата. Написаха материала бързо, после се сближаха, правеха дълги разходки. Правиха секс почти две години по късно. Изградиха доверие и откровеност. Бяха говорили за вселената, за банковите лихви, за цените на имотите, за завистта, за злобата, за приятелите и за гадните, бяха чели разкази, бяха слушали музика. Имаше много “нали всичко си казваме”. После…..

После той трябваше да довърши един стар ангажимент и се запиля нанякъде. Чуваха се всеки ден, споделяха, правеха планове, забавляваха се.

Тя си беше харесала едно младо момче. Приласка го, както навремето него. Търпеливо, последователно, изслушваше го, съветваше го е отношенията му с младите момичета. Помогна му да си напише дисертацията, после и стана рецензент и за негова изненада написа доста критична рецензия. Момчето беше хубаво, шеговито, амбициозно, с редовно тренирани мускули и чаровна усмивка. Чарът му даваше предимството да получава дори това, което не е поискал.

Той не си правеше някакви илюзии и знаеше какво ще се случи. Бяха говорили дълго, за всякакви варианти. Помоли я:

- Когато му видиш сметката на младежа, кажи ми моля те.

Тя се подразни, но му отговори:

- Да, добре. Не знам защо ти трябва толкова да знаеш. Всъщност, исках да ти кажа, но смятах да е някога, когато сме заедно. С младежа бях заедно, когато бяхте в Италия.Той ме закара до Варна. Да, но нищо не се получи и просто си тръгна на другия ден. Всъщност …….не беше точно така. Стана както ти очакваше. Беше много навит и първо ходихме на плаж и след като се върнахме. След банята поиска секс, защото му бях казала, че няма да предприема нищо, ако не ми каже, че иска. И като го лапнах свърши на секундата. После ходихме по барове и през цялото време разправяше как ще се реваншира вечерта. Вечерта нищо не се получи. Опитахме, но…...Прегърнах го и го успокоих.

Небето се срути. Морето завря.Тътен се носеше от недрата на земята. Атомна бомба нагнети милион атмосфери в света му. Кръв, плът, кости се смляха и изчезаха в нищото. Сградата на доверието се тресеше.

После утихна. Прахът се разсея. Огледа се. Всичко беше по местата си. И земята и небето, и морето, и брега, който ги събираше и разделяше. Не беше нито начало, нито край. Той знаеше, че обичта потиска болката и създава болка. Небето, небесата, безкрая, рая трябва да си ги изстрадаш. Успокои се.

Само една картина остана натрапливо в съзнанието му и не знаеше какво да я прави.

Красива жена излиза от банята, припряно попива водните капки по кожата си, просва кърпата върху леглото, ляга, свива краката си в коленете, разтваря ги и ги прибира към тялото си. Влагалището и предизвикателно се отваря, почервенелите от възбудата устни оформят венец около входа, който съблазнително проблясва от няколко капчици желание. Поглежда нагоре в очакване. Той се е надвесил над нея. Големият му, бял като от абанос, по младежки навирен член се е насочил към нея. Току във нея е.

И картината замръзва. Като в стоп кадър. Като онези японски еротични фигурки от слонова кост, при които телата миг преди да се слеят са се вкаменили.

-Хей, къде си се отнесъл-тя пръсна вода с крачето си и обрамчи ръце около врата му.

-Тук съм. На брега на небето. Бях се загледал в безкрая и рая - усмихна и се и я целуна по устните.

Погледна в далечината. На края на залива, две фигури тъкмо минаваха носа и идваха в залива. Погледна я. Тя също беше вперила поглед към новодошлите.