- Уф - Но Щен Вълк бе недоволен, не че питката беше лоша, даже напротив - много вкусна си беше, но постна, а къде се е чуло и видяло вълк да пости. Така става, като се мотае толкова много покрай хората.
- Уф - изуфка пак той и сбърчи нос в поредната недоволна гримаса.
- Съжалявам, Но Щен Вълк, но такъв е обичаят - опита се да го поуспокои Гар Ван - Днес задължително се пости.
- Мрън - каза Вълк, но без да влага много чувство, защото питката също му харесваше.
- Тези, които имат проблеми с рамките - обади се от съседната маса Кух Че Реп - Са тези, които не се побират в тях.
- Какви са тези рамки? - полюбопитства Ко Та Рак.
- Знаеш ги - започна да изброява на пръсти Реп - Закони, правила, обичаи, норми на поведение... ей такива неща...
- Аз никога не съм имал проблеми с разни рамки - блажено сподели Дърт Пън.
- Ахам - понамръщи се на прекъсването му Кух Че Реп - Защото най-безсрамно се възползваш от тях!
- Има само един закон "Законът на оцеляването" - намеси се в дискусията Гар Ван - И единственото следствие от него е "Живей така, че ако не помагаш на околните, поне не им пречи". Всичко останало са подробности, ограничаващи индивида.
- Но обществото... - понечи да възрази Кух Че Реп, но бе рязко прекъснат от учудващо разпалилата се сенчеста:
- Какво обществото?! Не винаги доброто за обществото е добро и за живеещите в него! - казвайки това, тя млъкна и мрачно се загледа в танца на виното в чашата й.
Дърт Пън погледна питащо Но Щен Вълк, но той само сви рамене, също толкова учуден от емоционалния изблик на приятелката си. В този момент часовникът над бара отбеляза настъпването на новия ден с дванадесет камбанни удара и Хо, като домакин първи извика:
- Честита Коледа на всички!
В същият миг от покрива се чу тропот, после през комина се засипаха сажди и накрая някакъв дебел, белобрад, облечен в червено-бяло индивид пъргаво се промуши през камината без дори да се докосне или опари от огъня. За няколко секунди раздаде на всеки по една пъстро опакована кутия, извика "Хо Хо Хо", изпи каната вино на Дърт Пън на един гълток и също толкова пъргаво се изнесе обратно през комина. В продължение на една дълга минута никой не помръдна от смайване. Пръв се окопити Кух Че Реп:
- Някой знае ли какво означаваше това?! - каза той.
- Да - отговори му Дърт Пън - Някакъв тип ми изпи виното!
- Да - каза Гар Ван, докато замислено въртеше подаръка си в ръце - Много е вероятно да съществува дядо Коледа.
- Как така "много е вероятно да съществува"?! - възкликна Хо - Съществува си, не видя ли, че току-що ми омаца кръчмата със сажди?!
- Знам какво означава това - ухили се Ко Та Рак - Животът е пълна бъркотия.
- И аз знам какво означава това - каза Но Щен Вълк - Означава, че не е Бъдни вечер, а Коледа и вече може да се яде мръвка...
С тези думи вълкът разопакова подаръка си и лакомо се нахвърли на филето от акула, което не се съмняваше, че ще е вътре, защото не беше никак случаен фактът, че той се научи да чете и пише преди няколко месеца, а и тази година бе един много послушен и добър вълк.