Има неща,които не се забравят..Едно от тях е детското ми колело-син"универсал" с бял фар-ракета. То бе за мене символ на свободата и приключенията. В онези далечни дни животът ми се състоеше от две части.Едната градска,а другата при баба ми в "Малинова долина".И на двете места,колелото бе най-верният ми "приятел". Спомням си прашната,калдаръмена уличка в долината, притисната от ръждивите огради на вилната зона,с разкривени телеграфни стълбове накрая китна ябълкова градина и продължение от другата страна до главният път с малко площадче за спирката на рейса и кварталната бакалиика - куптор от светлосиня тенекия с витрина и "рекламен"надпис... Всъщост карах колелото по нея и съседната и успорена улица ,като правих обиколка на махлата ,състояща се предимно от вили с полузапустели дворове ,в един от които,неизменно ме чакаше дребничка ,суха старица,за да ме изпрати на поредното ми "пътешествие",махайки ми с ръка и пожеланието- "На добър час!"!!! Даже си спомням и името и.."баба Малина" Защ ...