"На добър час"
Има неща,които не се забравят..Едно от тях е детското ми колело-син"универсал" с бял фар-ракета. То бе за мене символ на свободата и приключенията. В онези далечни дни животът ми се състоеше от две части.Едната градска,а другата при баба ми в "Малинова долина".И на двете места,колелото бе най-верният ми "приятел". Спомням си прашната,калдаръмена уличка в долината, притисната от ръждивите огради на вилната зона,с разкривени телеграфни стълбове накрая китна ябълкова градина и продължение от другата страна до главният път с малко площадче за спирката на рейса и кварталната бакалиика - куптор от светлосиня тенекия с витрина и "рекламен"надпис... Всъщост карах колелото по нея и съседната и успорена улица ,като правих обиколка на махлата ,състояща се предимно от вили с полузапустели дворове ,в един от които,неизменно ме чакаше дребничка ,суха старица,за да ме изпрати на поредното ми "пътешествие",махайки ми с ръка и пожеланието- "На добър час!"!!! Даже си спомням и името и.."баба Малина" Защо бях обект на тази нейна доброжелателност вече не си спомням... "На добър час"! Какво огромно въздействие имаше върху детското ми съзнание тази фраза!С какво вълнение,ме изпълваше ,копнеж и предусещане за пътуването,което ми предстоеше ....!Някъде надалеч,отвъд синкавите силуети на планините ,в маранята на пътя. ме очакваше неизвесноста където , фантазиите ставаха реалност...!! Сега,след многото години съм много,много делеч от "Малинова долина",обиколил "така да се каже"половина свят,но без чуства...! С тайната надежда,че някога,някъде,някак си пак ще се повторят- детето,"баба Малина",калдаръмената уличка притисната от телени огради и синйото колело с фар-ракета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Иванов Всички права запазени
