III
Приглушени светлини, силна музика, дълъг коридор и тракане на токчета.
Коридорът, олицетворение на падението, ме очакваше.
Беше така отдавна, но толкова много пъти бях минавала по този път, че сякаш си бях у дома..
Старо и познато.
Миризмата на цигари и разврат се носеше из въздуха. Миризма, която напомняше за отминали вечери изпълнени с грях и розови утрини посрещнати в безсъние, и късо, силно кафе.
Ние ли определяме пътя, по който да вървим или Вселената се е съюзила със Съдбата и заедно с червенокосата кучка са ни предначертали път, който винаги води до едно, и също място?
Място, което приглушава виковете ни на безпомощност и ни превръща на свой ред в марионетки.. И, ако да, кукловодът винаги ли беше един, и същ или отвреме на време сменяше облика си?
Щяхме ли да избягаме, ако можехме или ни беше писано винаги да се връщаме?
- Защо устата й е разбита?
- Защото курвата ме захапа!!
- Ако не си смениш езика, ще останеш с нещо много повече от белези от зъби!!! ...