5 мин за четене
Въведение
Ако ме попиташ защо избрах точно това за заглавие на новото предизвикателство, което отправям към себе си ще ти кажа, че нямам абсолютно никаква представа.
Дали звуците на любимата „Лили” и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбочено; дали беше Даниса, и изпълнените с живот и различни цветове редове, които оживяваха в „Не свикнах да те няма” или беше Ти?
Онази светлина, която караше всичко в мен да трепти на различни честоти и да те жадува по начин непознат за човечеството, който можеше да бъде описан единствено чрез докосване, и безрезервно отдаване.
Желанието, което събуждаше глад за нежност и надежда, че все пак, може би, всичко онова, за което мълчим е напълно възможно да се сбъдне.
И не, защото съм удавник, и не, защото си сламка, за която да се хвана, а, защото точно, както е написала Даниса: „Тя ми лекува душата”.
Гледам изписаните дотук редове и това, което чувствам е трепет, вълнение, и въодушевление от пред ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация