На гости у Бога
На гости у Бога
Отидох на Бога аз на гости - поканил беше ме отдавна - загубила се беше от
години таз покана.
Пътуването беше тихо - сякаш просто си седиш, хем знаеш че вървиш.
Очаквах да съзра го във палати, да хвъркат във градините пернати…
песни да се леят от лютни, кавали, … и... даже и Орфей в сандали…,
а той седеше, пред една вратичка, такава малка симпатична
и ключ държеше във ръка и рече:
„Отключи ти сам, а пък аз за огъня ще донеса,
наръч със дърва – че топло в теб да наклада.
Позаскърца портата към Неговия дом, и пристъпих и видях балкон,
и надникнах в миг през него – стопанинът да видя – где Го!?
… Зад мене чух аз топъл глас – Добре дошъл у НАС!
Много ми хареса в този дом – малък, чистота блести навред, всичко вижда ми се в ред, и нито намек за разкош – единствено в средата - за прането кош. Казва ми Той да се не учудвам толкоз много – туй било изискване най-строго.
”Хайде приседни, да поговорим, какво се случи, как дойде, къде си ходил, какво видял си, как живял си”, в сърцето си дали съм аз надниквал, дали и на други хора съм поглеждал в сърцата, вземал ли съм в заем на птиците крилата… все такива най-прости думи – като двама души срещнали се по незнайни друми.
После рече „Хайде едва държиш се на краката – полегни за гости в одаята - утре - ден голям – ще продължим, където стигнахме от там… и не забравяй – в коша в средата – остави си ти нещата” и да го не обидя аз – пуснах в коша вързопа със багаж.
… Стаята за гости някак беше ми позната, даже на родния си дом усещах аромата, възглавката мирише на къпини – сетих се за мамините ми градини, тавана се синееше – и сякаш утрин в къщи виделееше – миндерчето постлано с рогозки прани - виждах – туй са чергите у нас тъкани, завивката макар съвсем обикновена – стопли ме във ласка мигновена… и чух се как разказвам: къде ходих, кого видях, с кого хортувах, другарувах, как не гледал съм си в сърцето мое, как ще гледам в чуждото какво е!?… Как съм плакал и тъгувал, как и със какво съм поминувал, как цветя съм нивга не набрал – и на никой как ръка не съм подал… и бисери зароних по лицето и сгуших се на Бога в легълцето… и заслушах - чувах ангелските хорове – пееха на Бога в дворове, припляскваха им птиците с криле, божествените чувах светове, красотата се не виждаше, че беше тъмна вечерта, а толкоз красота видях на Бога във света, и реките чувах аз на Бог и видях се как щастливо тичам и съм босоног... и повдигнах се и на ангели с крилете литнах и отгоре в себе аз надникнах, и сърцето ми запя божествен стих:
„Бог съм в тебе и ти си в мен, и аз съм пристана ти тих!
Добре дошъл в Светая Ми Светих,
и ти си си на гости сам самин –
дома на Бог и твоето сърце са всъщност дом един!
Ако не беше си оставил ти „багажа” –
никога Аз тези красоти нямаше да ти покажа,
макар да скрил съм ги дълбоко в тебе – от ненужни вещи
(макар и да запалиш ти сто свещи)
пак не можеш себе си да разпознаеш
и от красотата на живота да се смаеш!
… Довиждане, и вече не пътувай тъй далеко, че да ми гостуваш!
Надникни си във сърцето и с мене ще си похортуваш!
Че не беше ти във моя дом – в своя беше ти –
ключът винаги си там стои,
макар и да прискърцваше ръждиво твоята врата –
видя ли как успя да прибереш се у дома!?”
Р. Първа Нова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Дани - много се радвам, че си го приела - това е единствената творба за която мога да употребя фразата "обичам си я"! А това, че ти е харесала ме прави щастлива, наистина!!
-
Дани Симова, бих желала да те поздравя специално с ето тази моя творба!Честит празник на всички поети, писатели, музиканти, фотографи, художници и читатели! Бъдете живи, здрави и вдъхновени!
-
Васе, благодаря ти! Всеки коментар оставен под тази ми творба, ми е особено скъп и приятен!Приятна вечер ти пожелавам!
-
Носиш ли бог в сърцето ще се справиш с всичко.
"Бог съм в тебе и ти си в мен, и аз съм пристана ти тих!"
Прекрасно! -
Дани Сулакова, никога не съм получавала по вълнуващ коментар!Благодаря, че си употребила думата "ПРИТИХНАХ" Развълнува ме!Обичам точно тази дума що иде реч за Бога! п.п. Тъй като, нямам право на втори коментар,дописвам тук: БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ,които са дошли и прочели, с вълнуваща благодарност на коментиралите.СТОПЛИХТЕ МИ ДУШАТА, ИМЕННО ТОЧНО ОТ ТУК при любимото ми "творение" /ту проза, ту поезия/ "НА ГОСТИ У БОГА"!!! Поздрави и до нови срещи!
-
Повярвах, притихнах, смирих се!
Комплименти и благодаря! -
стопли сърцето ми... и изникна един такъв, светъл спомен от детството -
баба слагаше на масата чиния и къшей хляб и празен стол. За Бог - казваше тя. А аз все я питах, кога ще дойде, пък тя ми отговаряше, че той винаги е тук, стига да имаш сърце и душа да го почувстваш....
мило и драго ми беше да прочета.. -
Браво! Много искрено и звучи истински, завиждам на вярата ти!
-
Благодаря, Ели! Да, така е - основата е точно този цитат!
-
Ачо, благодаря! Изключителен комплимент ми правиш!Радвам се,че си бил тук!
-
Еха това направо ме разби ! Всичко е толкова вярно че чак настръхвам!Що се отнася за споделеното в прозата ти то е истинско и докостващо!Найстина след всяка дума в написаното пред мен изплуваше картина от чувства!Мога да кажа само още УАУ!!!Поздрави , коментара е искрен от сърце!!!
-
О, какво съвпадение /едновременността/! Много приятен ми е комплимента ти, Анахид! Трогната съм! А за лудите..просто сме късметлийки, че по-рано ни се е случила точно тази лудост, дано им се случи по-скоро!Благодаря за споделеното!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
