С рязко, отвесно свистене издаващо звук, подобно на скърцането в задната част на съзнанието, когато си забравил нещо важно, платинените, слънчеви остриета срязаха планините от сиви облаци и безпроблемно продължиха живителния си устрем към земята. Един от лъчите премина право през сърцето ми, придавайки му няколко идеи по-бърз пулс. С увеличен ендорфин и леко раздърпана усмивка заслоних очите си с ръка и изрекох едва доловимо: "Добър ден! Дали би отнело прекалено много от времето ти, да отделиш половин час за по чаша лишено от кафе... кафе, изпита с мен?" От всички наоколо ме чу единствено едно улично коте, което ми обърна внимание, колкото да си каже: "Баси, тия двукраките не са наред. Трябва да е заради налягането." Слънце склони леко глава в знак на съгласие и слезе при мен, оставяйки професионалните си задължения на неуморните си петглави помощници - гномчета, страдащи от хроничен страх от огледала. Разбирайте, че припадаха всеки път, когато се видеха на какво приличат. По-голяма част припадат близо десет минути, заради драматичния ефект. Той от своя страна припада, заради гномчестия ефект, понеже, мама му стара, в тая вселена все трябва да има някакви физични закони. (Квантовите физици не влизат в уравнението. Тях ги отглеждат в специално създадени за целта парници, в една друга вселена и после ги внасят през безмитната.) Как иначе нещата биха се подреждали в обичайния ред... ами на нещата. Съгласете се, че на никой не би му било особено приятно да си похапва небрежно спагети, провесен надолу с главата от десетметрова, телевизионна антена, дегизиран като коледна елха и жонглирайки с двайсетина зелки. Какво ли остава пък за пиенето на бира с клизма? Въпроси без отговори. Или по точно Отговор, заобиколен от безумно досадна пасмина, препъващи се един в друг въпроси, в нещастен опит да спазват своеобразната и непогрешима орбита на негово светейшество, голямото "О". Сухото и изтъркано 42 винаги е стояло като плесенясало, мазно петно върху покривката на философията, която постиламе на масата на съществуването по празници. Горката маса. Един крак и остана и той е забит с толкова ръждясал пирон, че когато лекичко поддаде на тежестта на бокалите, пълни с безстрастие, се чува такова скърцане, че земята се покрива с перата на самоубили се с гигантска прашка във формата на разтворени женски крака, ангели. Е-е-е-е-х, красива смърт... и като се има предвид пълната липса на вкус от страна на религията... само си викам дано, дано, дано-о-о-о! Всичко това, обаче, няма особена връзка с настоящия разказ, затова предлагам да направим кратка пауза за цигара, кафе или състезание по хвърляне на дължина на китайски, хипофизни джуджета. Моите извинения! Нов съм! Наскоро започнах работа в кино "Живот" и нещо ми се оплетоха филмите. Ако все пак проявявате интерес, салонът се намира на ъгълът на булевард "Желание" и улица "Няма да стане". Приятно освежаване.

Добре дошли отново! Във втората част на предаването ще раздаваме подаръци на най-активните ни читатели. Имаме десет комплекта с обсидианови, китайски пръчици ( по три в пакет) с бонус прикачена ръка ( ръката, която храни), защото на всички е ясно, че по лесно бихте се нахранили с лопата, отколкото с пръчици. Моля, обаждайте се по време на разказа.Тиражът е ограничен.

Със слънце си взехме по голяма чаша, пълна с по - малки чаши, от един забравен от бога автомат. Настанихме се на пейка в уютното паркче в близост до квартирата, в която... хммм местообитавам в момента. Не си казахме нищо.Просто се наслаждавахме на ритмичното барабанене на тишината. Тук отварям скоба. Забравих да спомена, че вече ни живея в Добрич. Преместих се в Елвандар или иначе казано - в градът на елфите. Те, да ви кажа, никак, ама никак не приличат на хората!!! Обичат красотата и градят домовете си в естествено образуваните вдлъбнатини на дърветата. Това идва само да покаже, че са единствените разбрали правилно Дарвиновата теория след маймуните. Една вечер просто опънах платната на малката си дъбова лодка, която бях закотвил на терасата в старото си "вкъщи" и с много любов, много труд, и много попътен вятър пристигнах тук. Изоставих живота си и сега строя нов, по - хубав надявам се, с неоценимата помощ на човекът, който обичам. Ей тука я затварям скобата! Що, не внимаваш, а? (хи-хи-хи). Слънце бе подредило чашите си във формата на монументален, негърски фалос. В момента, в който напълно му писна наруши тишината с думите: "Нарушавам тишината." - оставяйки ги бясно да се лутат в пространството помежду ни.

- Какво става с теб, Питър - попита. - Добре ли си? Не съм те виждал толкова отдавна...

- Добре съм - отговорих - и по-важното щастлив. В момента си търся работа, ама е трудно. Не бих се хванал в някой хипермаркет. Досадно големи са, а пълчищата от хора са досадно... ХОРСКИ.

- Ама какво стана? Нали щеше да учиш, учиш, учиш, след това да учиш, учиш и най-накрая да поучиш малко за разнообразие, а и да не те мислят за смотан.

- Да, ама не стана така. За какво да уча? За тоя, дето клати гората ли? Не виждаш ли какво става? Нещата в тая държава така са се сговнили, че не бих се учудил, ако снежното одеяло тази година е кафеникаво, дебнещо смърдящо и небрежно напомнящо за уюта на градска тоалетна. По дяволите, предпочитам аз да я клатя тъпата гора.

- Ама... как така? Момче като теб... талантливо, младо... умно!

- Не обиждай.

- Имаше толкова красиви амбиции. Да станеш лекар, адвокат, политик... пожарникар?!

- Три и двайсет висок.

- Да.

- Ама, не.

- Защо?

- Няма "защо" Слънце... няма. Никога не е имало. Човешкият живот се измерва с това, което човек е направил... също толкова, колкото и с това, което не е. Доказателства?! Хиляди са. Безсмислено е да описвам. Политиците и ораторите от 500 години насам, с три изключения, са пълни п****. Децата аутисти са гении, но никой не си дава сметка за това, да не говорим да се развие програма, специализирана в усвояването на въпросният ресурс. Барак Обама е президент на щатите, защото "демократичният" избор предпочете цветнокож президент, пред президент - жена. Светът е забил огромен кол в задника си и си е върти бясно на него. ( Затова и климатичните колапси напоследък. ) Можеш да се спасиш само, ако се въртиш на обратно. Само тогава можеш да си кажеш с чиста съвест: "Не, не няма да спреш децата на революцията."  Можеш да се качиш на най-високата точка наблизо и с пълно гърло да крещиш: " Не, не няма да спреш децата на революцията. Любовта е най-великото чувство. Любовта ни дава живот. Любовта е като кислорода. Всичко, от което се нуждаем, е любов..."

Защото в противен случай, всичко се превръща в прах, носен от ветровете на собственото ни, затворено умопомрачение... така че... обичайте.

РЕКЛАМИ