С рязко, отвесно свистене издаващо звук, подобно на скърцането в задната част на съзнанието, когато си забравил нещо важно, платинените, слънчеви остриета срязаха планините от сиви облаци и безпроблемно продължиха живителния си устрем към земята. Един от лъчите премина право през сърцето ми, придавайки му няколко идеи по-бърз пулс. С увеличен ендорфин и леко раздърпана усмивка заслоних очите си с ръка и изрекох едва доловимо: "Добър ден! Дали би отнело прекалено много от времето ти, да отделиш половин час за по чаша лишено от кафе... кафе, изпита с мен?" От всички наоколо ме чу единствено едно улично коте, което ми обърна внимание, колкото да си каже: "Баси, тия двукраките не са наред. Трябва да е заради налягането." Слънце склони леко глава в знак на съгласие и слезе при мен, оставяйки професионалните си задължения на неуморните си петглави помощници - гномчета, страдащи от хроничен страх от огледала. Разбирайте, че припадаха всеки път, когато се видеха на какво приличат. По-голяма ча ...