“На многая лета”!
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свързва днес? Какво да ме свързва с работодателя ми, с етническата партия ДПС, ДОСТ, с партията БСП-без идеология, с партията ГЕРБ-лоялна Брюкселу, с останалите партии, с братята ми “евро-роми”, с братята ми “турци”, с олигарси и фалирали банкери? Как да се отнасям човешки към мигрантите, завзели стария център на София, старата “пазарна” част, демонстративния молебен на площада, преекспонирата принадлежност и етническо надделяване. Гей парад, цигански грак в транспорт, квартал, просията навсякъде, дай, псувня и “проклинане.
Обруганите паметници, преиначената история, политическо разделение, метала откраднат, новите магистрали за ремонт, метростанциите текат, крайно обедняване. Мантрите за индивидуална конкуренция, състезателно начало, крайно противоборство, самомнение, безпрецедентен индивидуализъм и постулатна агресивност. Пазар, пазар на труда, свободно движение на стоки, права на животните, права на другите “сексуални” ориентации.
Православие и христянска принадлежност като обединителни опори? При поглед върху “Българската православна църква, “съборността” й, структурата й в съвременността, епископите й и техните “обществени” изяви, меркантилността на “отците й – имам определени негативни нагласи.
И какво да ни обедини?
Какво остана в съвременния “космополитизъм”?
Може би остана – страната България, народ – български, език – български, фолклор, изкуство на български, музика, поезия, занаяти, които вече губим, литература, която вече забравяме, дори популярна музика, в дразги между създатели и изпълнители, авторски права, тоест отново комерс.
Ясно определяне и разграничаване – няма български-турци, а български мюсулмани, няма евро-роми, а български цигани, други етнически групи български граждани!
Страната ни не е малка за европейските размери. Българи живеят по света, но те са натурализирани чужденци с времето. Българи, които още устояват в териториите, където са се заселвали и разселвали, това е запазената народностна принадлежност.
Кирилицата, която все повече губи популярност, заради глобалната “мрежа”, отказ на някои страни по политически причини, отказът от национално и историческо минало. Криворазбрана цивилизованост и глобална “есперантизация”.
Повече се бих опрял като идентичност на онази първа църковна организация до преди повторното “Покръстване” при Св.Цар Борис-Покръстител”, апостолска църква останала от края на Римската Империя, в пределите на месното тракийско население, като идея, идентичност, отделна от държава, “Православие” и “Католицизъм”. Едно обединително начало на останалите приложени езически култове, народностност в предания, в пряка и опосредствена проява във вярванията. По-късните “ереси” - богомилство, като ново народностно антиклерикално и социално движение, прехода му в Европа - “катари”, “бугри” - съвършенната община, отричане материални ценности, храмове, аристократична стуктура, више духовно и лично общуване с Бога!
Ако изгубим тази връзка, то ние наистина ще бъдем територия. Ако пропилеем безвреме тази столетна мъдрост и отстояние, ако забравим бележитите ни възрожденци, герои, “от наша рода” писатели и поети, музиканти и певци, наши люде, разселвани и покръствани, забравени от държава и църква, от време и пазари, от пари и кредити.
Ние българите сме Европа от повече от две хилядолетия, името българи, езикът българки е поне на хиляда и триста години, названието на страната е с тази продължителност във времето.
Нека да устояваме дълголетно и мирно още, нека да отстояваме идентичност и език. Състезателния ни пазар да бъде не алкохолен и секс туризъм, не гурбетчийство, а нучно дирене, изкуство, направеното с ръка и сърце, хуманно отношение към другите, но пазене и изразяване на идентичност.
“Благоденственное и мирное житие, здраве же и спасение и во всем благоепоспешение подаш, Господи, христолюбиваму и православному ...болгарскому народу ! Ти сохрани его на многая лета! Многая лета.”
14.03.17
© Валери Качов Всички права запазени