На небето
Ти беше слънцето, което с всяко влизане внасяше светлина и топлина всеки ден.
Ти беше цветето, ухаещо на спокойствие и любов.
Ти беше детето, внасящо лъчезарност и хармония в мен.
Ти беше вятърният полъх, свеж и лек, устремен към мен.
Ти беше нежният поглед, който ме топлеше в студените дни.
Ти беше... Ти ми даряваше надежда и смелост за следващите дни. Ти!
....
Къде е сега слънцето, което ме топлеше?
Къде е цветето, даряващо ми спокойствие?
Къде е детето, което ме караше да се усмихвам?
Къде е вятърът, който ме галеше в труден момент?
Къде е чистият поглед, на който се радвах всеки ден?
Къде е надеждата за утрешния ден?
11.02.09г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
