12 февр. 2009 г., 19:44

На небето 

  Проза
969 0 2

Ти беше слънцето, което с всяко влизане внасяше светлина и топлина всеки ден.

Ти беше цветето, ухаещо на спокойствие и любов.

Ти беше детето, внасящо лъчезарност и хармония в мен.

Ти беше вятърният полъх, свеж и лек, устремен към мен.

Ти беше нежният поглед, който ме топлеше в студените дни.

Ти беше... Ти ми даряваше надежда и смелост за следващите дни. Ти!

                           ....

Къде е сега слънцето, което ме топлеше?

Къде е цветето, даряващо ми спокойствие?

Къде е детето, което ме караше да се усмихвам?

Къде е вятърът, който ме галеше в труден момент?

Къде е чистият поглед, на който се радвах всеки ден?

 Къде е надеждата за утрешния ден?

 

 

 

 

                                                                                                              11.02.09г.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??