12.12.2017 г., 13:41

На път

1K 1 2

Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана от жена без ръце… с малко пригодено устройство долу в краката ѝ…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Силве, някак си ми идва на момента - било след запознанство, било след поредното пътуване или нещо, което ми е направило впечатление
  • Люси, уникална си! Всеки път в толкова малко събираш най-важното! Чета те с изострени сетива!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...