На Ръба
От парка лъхаше някаква отблъскваща студенина по това време на годината. Може би това се дължеше на факта, че беше напълно безлюден, а и красивите разноцветни багри на пролетта се бяха превърнали в синьо-бели монотонни ледници. Дърветата бяха голи, необлечени в своите красиви, бални премени... Сякаш зимата беше някакъв период на глад и бедност. Хубавото беше, че след нея винаги идваше пролетта - сезонът на възраждането, който пък от своя страна изпълваше всичко с надежда за ново начало.
Тя лежеше, изтегната на обичайното място, вдишвайки равномерно цигарения дим, зареяна в пространството. Гледаше парка, улиците и, в много редки случаи, забързаните минувачи, които сякаш препускаха през действителността, за да се пренесат в някакво ново, по-добро измерение. Попиваше всяко тяхно движение и анализираше всеки отделен жест, макар и той да е най-обикновено почесване по главата или трепване на някой нерв. Потънала в съзерцание, не усещаше минаващите часове, понякога дори дни. Това, раз ...