13.05.2012 г., 21:16 ч.

На ръба 

  Проза
964 0 7
2 мин за четене
- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме!
- Добре де! Аз какво да направя? Да те бутна?!
- Много ти е забавно. Само че, аз ей сега ще скоча. Ето скачам! Решено е да променя живота си.
- Виждам, че си решил да промениш и смъртта си. Но … скачай. Обещавам да взема ценните ти вещи, а за останалото ще се погрижи бившата ти. Сигурен съм.
- Ето, засилвам се и…
- Ти пазиш ли още машинката за подстригване, която ти подарих?
- Бога ми, нее! Много ме скубеше.
- Жалко. Тогава значи нямаш нищо ценно. От което следва, че ми е все тая дали ще скочиш. И все пак на твое място не бих го направил. Погледни надолу. Виж ги тези бягащи мишки – хората не знаят колко са забавни, когато ги наблюдаваш от високо. Така приличат на работливи мравки! За кого от тях си струва да прелетиш цялото това разстояние, вероятно да получиш инфаркт, докато падаш, и на всичкото отгоре да смажеш някого? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Предложения
: ??:??