Александър7 (Мариян)
48 39
13.05.2012 г., 21:16 ч.

На ръба 

  Проза
891 0 7
2 мин за четене

-         Скачам!

-         Хайде, давай! Чакам.

-         Сериозно говоря. Решил съм го!

-         Да…  А аз съм Свети Петър.

-         Ще скоча като нищо, чуваш ли ме!

-         Добре де! Аз какво да направя? Да те бутна?!

-         Много ти е забавно. Само че, аз ей сега ще скоча. Ето скачам! Решено е да променя живота си.

-         Виждам, че си решил да промениш и смъртта си. Но … скачай. Обещавам да взема ценните ти вещи, а за останалото ще  се погрижи бившата ти. Сигурен съм.

-         Ето, засилвам се и…

-         Ти пазиш ли още машинката за подстригване, която ти подарих?

-         Бога ми, нее! Много ме скубеше.

-         Жалко. Тогава значи нямаш нищо ценно. От което следва, че ми е все тая дали ще скочиш. И все пак на твое място не бих го направил. Погледни надолу. Виж ги тези бягащи мишки – хората не знаят колко са забавни, когато ги наблюдаваш от високо. Така приличат на работливи мравки! За кого от тях си струва да прелетиш цялото това разстояние, вероятно да получиш инфаркт, докато падаш, и на всичкото отгоре да смажеш някого?

-         Не ме интересува дали си струва. Скачам ти казах! Скачам и толкова!

-         Но виж. Нима искаш да се хвърлиш върху самотната жена с двете деца. Или върху онези двете баби до магазина за кучешка храна. А, погледни! Може би си набелязал  младата двойка с четиризнаци и количката им вагон. Може и върху онези там – групата студенти, дето крещят. За жалост няма някой парламентаджия или министър. Или поне някой престъпник, та да допринесеш за общественото добруване.

-         Искам само да скоча, по дяволите! Не искам никого да мачкам!

-         Остави ги ти дяволите на мира.

-         Добре, ще скоча към отсрещната сграда. Ще се разбия на парчета, падайки до последния покрив или ако имам късмет, ще се нанижа на някоя от ръждивите антени. Ще се засиля и…

-         Така ме дразниш! Винаги си се надценявал! Сградата е далече. А и защо да разваляш телевизионната картина на бедните хора.

-         Мълчи! Просто мълчи! Не искам да те слушам!

-         И аз бих се радвал на звука от ехтящи клаксони на разстояние 24 етажа, но ти ме занимаваш. Вече 20 минути очаквам шоу, а ми се разиграва само халтура. Нали знаеш колко работа имам?! Днес  имам още 11 като теб. Само заради старото ни приятелство те сложих напред в списъка. Така че, вземай правилното решение и да приключваме!

-         Господи, откога и при ангелите има шуробаджанащина!

-         Затваряй
си устата и бързо слизай … с асансьора!

-         Писна ми от теб! И повече ми писна от мен! Кога накрая ще успея да се хвърля!

-         Когато си се вързал с три парашута или падаш от … леглото си.

-         Мамка му! И асансьорът работи. Докога ще ми помагаш! Докога ще ми досаждаш! Зачеркни ме от тъпия си списък!

-         Докогато се подстригваш с моята скапана машинка. Разбирай го както искаш…

 

© Мариян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...и скачам
  • Разбрах те чудесно още в този ден. Харесва ми начина по който си го разбрал,просто не беше идеята ми.Това ми харесва в писането-всеки вижда различни неща на база своя опит и разбирания.
  • "- Ти пазиш ли още машинката за подстригване, която ти подарих?
    - Бога ми, нее! Много ме скубеше."

    А бе все си мислех, че щом като не е с клатене на глава "не"-то означава "не", ама щом казваш, че още пази машинката - ОК. Ти си авторът, ти решаваш.
    А моето погрешно тълкувание беше, че щом не пази машинката, значи ангелът вече е спрял да му помага. А щом е спрял да му помага, значи предотвратяването на скока не е помощ. А щом не е помощ, значи по-вероятно е да е наказание. Сложно е, но с две думи - наказан е да продължи да живее, щом не си пази машинката...
    Карай, някой ден ще го разбереш. Май съм те надценил. Извинявай!
  • Благодаря за подкрепата. Мисля ,обаче, че не съм се справил много добре,щом има неясноти(макар,че всеки може да си го тълкува както иска). Той всъщност не я е изхвърлил. Той продължава да я ползва,въпреки че е скапана, и така си спомня за своя приятел. За това и ангелът е при него и му казва последното изречение.
  • - Мамка му!... Докога ще ми помагаш!...
    - Докогато се подстригваш с моята скапана машинка. Разбирай го както искаш…

    Ааааа! За подопечния на ангела не знам, но макар и бавно, аз включих! Особено след като препрочетох, че клиентът вече не пази онази машинка. Яко!
  • Хубаво
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??