Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в природата ми. Не съм създадена да съществувам без теб. Съзнанието ми е безкраен низ от спомени, надежди, щастие и болка, огънат във времето. Странно е. Бяхме толкова много часове, дни, години заедно, а в момента те няма и копнея за теб. Копнея така, както никога не съм копняла преди, дори когато бяхме заедно. Нужен си ми, за да се съвзема. В момента се намирам посред нищото, затъкната между реалността и фантазията. Ако се приближиш, ако ме докоснеш, ще ме извадиш от този порочен кръг. Спомени, надежди, щастие и болка... въртят се едно след друго, понякога и заедно всичките наведнъж и минават покрай мен, както навлизат, така и излизат. Обкръжават ме. Държат ме на ръба. Точно там, където не си ...