Тихо е. Не спира да вали. Само глухите удари на капките дъжд по стъклото напомнят за света отвън. Ниският таван и влажният дъх на дървесина,приютили търсещите души на двама влюбени. Топлите одеяла, разпилените навред дрехи - единствените свидетели на загадъчната магия на този миг. Уютното местенце е техният свят - две различни вселени, открили общото помежду си и съумели да го превърнат в нещо голямо. Спонтанно. Две различни блуждаещи души, копнеещи за едно и също. Две тела, търсещи пътя към истинската си същност. Едни ръце, премахващи бариерите на предразсъдъците и топлия дъх, оставящ далеч задръжките...
Миг. Внезапно избухнал пожар. И вечност. Жар, продължаваща да тлее.
Запотените стъкла и хладния въздух отвън. Незабравим спомен? Сън?
Или просто красива мечта...?