* * *
Зачезна към морето неочаквано. За няколко дена. Едни приятелчета минаха да го вземат неочаквано. Бяха тръгнали към Каварна. Поредният концерт. Не можеше да пропусне подобно изживяване. Завърна се посреднощ. Навън – тъмно. Апартаментът – празен. Да се съдереш от тишина. В стаята му – ред и чистота. – да ти изтече душата от скука! ПЕЦАТА мълчи в сиво. САМСУНЕГЪТ (уредбата „Самсунг”) му приглася. Прозорецът - отворен да се разхлади.
Как му липсваше всичко това! Най-много – „УУУ”. Включи компютъра – само за малко. Беше станал един от тях. Как го казваше СТИХОЕДа – сайтовист.
В Каварна прекара страхотно, въпреки всички неща, които го бяха отделяли напоследък от музиката. Не беше непрекъснато със старите си приятели. Всичките му приятели бяха все от тази среда. Преди тайфата му стигаше. Или ако не е с тях - да нахлупи слушалките и да пусне нещо от техните – ШУМОТЕВИЧНИТЕ. Само това! Друго не му трябваше. Мислеше, че ако е отдаден на нещо, то трябва да е докрай, изцяло – или всичко, или ...