6.06.2017 г., 19:14 ч.  

На здраве! 

  Проза » Разкази
1459 1 3
7 мин за четене

Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.

 

„Самотата убивала а усамотяването раждало“.

 

Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.

Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ли, смотан ли, ама опушил картофите и от него само едничката му мисъл останала.

Аз кат ритна камбаната от мен и мисъл няма да остане. Само ще се разнесе един камбанен звън и който чуе – чуе. А като чуе, пак нищо собенно няма да стане. Ще си каже „Още един се капична, гушна китката, гътна се, опъна петалата.“ Така ще си кажат. Може би ще пийнат по една ракия за мое здраве, а после ще се заприказват за деколтето на сервитьорката, любовницата на шефа, колата на съседа, и какво ли още не за да забравят колкото се може по-бързо, че хората неминуемо стават храна на червеите и както поетично се изразяват арабите „Тази, която е взела дядо ти няма да отмине и теб.“

 

И за кво говорех сега?

 

Самотата убивала а усамотяването раждало. Що за глупост е това? И в единият и в другият случай си сам самичък. То си е като оня свят, само дето, като си самичък на този може да си говориш сам със себе си. Седиш си някъде значи сам или усамотен и си приказваш разни умни приказки. Сам се питаш и сам си отговаряш, а после сам се потупваш по рамоте и си казваш „Брей, колко съм умен значи! Евала!“

 

Това, сигурно най-вече става когато си усамотен. Ето като мене сега. Седя си със теб, в усамотение, и раждам разни мисли. Абе направо съм като петнайсет годишна циганка. Хоп – мисъл, хоп - още една, само дето в случая с циганката изкачат циглета а в моя мисли разни. Както на оня, дето беше казал онова за самотата и усамотяването. Сигурно бая се е бил усамотил и раждал ли раждал, докато накрая не произвел на бял свят тази гениална мисъл. Бравос! Сега ще има да и се радва народа, да я повтаря и преповтаря.

 

Интересно, от къде идват мислите? Това за самотата и усамотяването си е било вярно и преди оня там пич да го изкаже и да се прочуе с него. Сигурно тази мисъл е седяла някъде, неизвесто къде, неизказана и чакала някой да я изкаже. И ей го на, нашият образ, се усамотява значи, и почва да ражда разни мисли. Нашата мисъл очевидно усетила в това шанс за промяна. Казала си, „Дай да емигрирам от това тук място, дето никой не ме брои за слива, и да се родя. Да се пръкна значи на белия свят и да навлезна между хората. Сигурно ще е по-интересно от колкото да седиш кой знае къде и да чакаш кой знае какво.“ И хоп-родила се през главата на нашият усамотен самотник.

 

Кат се родила, тръгнала по белият свят и се харесала на много хора. Те взели да хвалят самотника за тази му мисъл и той не се чувствал вече толкова самотен.

 

Когато човек е самотен е голяма мизерия ти казвам. Само седи и се самосъжалява. Депресия от всякъде. Не, че аз съм бил някога самотен, ама така са ми казвали. Седиш си някъде, като неизказана мисъл и се тръшкаш „Защо така? Никой не ме иска! Толкова ли съм смотан, че на никой не му пука?!? Я да взема да си пусна куршума. Така хем ше се отърва от тази мизерия, хем ще ме забележат.“

 

Голяма грешка. Кой ще те забележи? Ще се пообърнат към изстрела, тези които са по-близко ще се поодръпнат да не се изцапат с кръв и парченца мозък, и ще си кажат „Пфу, този пък тук ли намери да се гърми? Щеше да ми изцапа новите дрехи и да ми развали срещата с цицорестата келнерка от кръчмата вчера.“

 

Ей, това самотата наистина убива да знаете. Май е по-добре да се усамотяваме. Стане ли ти самотно, веднага се усамотяваш. Не чакаш да те засърби пръста да натиснеш спусъка, а се усамотяваш и почваш да раждаш мисли. Все пак те мислите не могат да се родят без някой усамотен самотник да им даде шанс.

 

Да ти кажа, това място, където се намират всички неизказани мисли ми е много интересно. Нали съм бозайник (харесвам ги бозките) та, като такъв, съм много любопитен. Ако знаете колко ми се иска да надникна от някъде в това място и да видя всичко, което има там.

 

Ха, ето ти една мисъл. По скоро история.

 

Един ден един такъв бозайник – любопитко, след множество безплодни опити, успял най-сетне да надникне в това място. Нещо повече, той успял и да се намъкне в мястото и започнал да разглежда това, което имало там, а там имало всичко. Наистина всичко. Не само всичко, което знае човечеството. Та то е мизерно малко. Там има ВСИЧКО което изобщо може да има. Всичко на Света и във Вселената.

 

Човекът скоро разбрал, че няма да му стигне времето да разгледа толкова много ВСИЧКО. За щастие, в този момент там, той открил на една лавица тайната на вечната младост. Сега вече той има всичкото ВРЕМЕ за да разгледа ВСИЧКОТО.

Какво станало с този човек ли? Ами той и досега е там. Разглежда! Той изобщо не е сам. Та около него е ВСИЧКО.

 

А на здраве за всичкото, което ни помага да не сме сами. Да пием за усамотяването и вечното търсене!

 

  • Какво си бърбори сам на себе си този пияница там- попита Бармана Келнера.

  • Знам ли. Нищо не му се разбира. От както е заседнал все бърбори някакви глупости, нещо си приказва.

  • Плаща ли?- попита пак Бармана

  • Всеки път, като му донеса сметката – отговори Келнера

  • Да си бърбори тогава. Боже, колко мъка има на този свят! – смили се Бармана

© Немо Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Самотата убива, усамотението ражда »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самотата според мен убива само слабохарактерните хора. А усамотението раждало, обаче какво ражда? Пак зависи... Пример за раждане на нещо вредно е стругарят от "Москва не вярва на сълзи". След като научи, че гаджето му има много по-високо обществено положение от неговото, той се усамоти и започна да се налива с водка. Което си е един вид самоубиване. А убиването било патент на самотата... Хъммм...
  • Накъдето и да се (из)върти гледната точка, по-далече от центъра си няма да иде... Наздраве!*
  • Като си рекъл наздраве - наздраве да е!
    Само, че самотата, доколкото съм чела и чувала, е естествено състояние на духа. Човек не е самотен, само когато е влюбен. Самотата е градивна и разрушителна. В едната се раждат умни мисли, да речем, в другата самосъжалението. А що се отнася до усамотението, аз го харесвам, не защото се ражда нещо от него, а защото усамотявайки се си почивам... Но нека да е наздраве!
    Хареса ми иронията.
Предложения
: ??:??