Ти влезе в стаята, без да ме погледнеш, отиде до мястото си и безмълвно седна. След теб дойде и учителката и часът започна. Беше тих час, без много шум и говорене.
След 45 минути тишина имаше междучасие. Ти седеше все така мълчалив на мястото си, а аз те гледах и си спомнях за вчерашната нощ. Как се смеехме и държахме за ръце. Беше невероятна вечер, изпълнена с много приказки и смях, хубави моменти, много танци и прегръдки. Днес ти беше съвършено различен. Аз не смеех да те попитам нищо. Държахме се така, сякаш нищо не е било. Не очаквах такава промяна.
След малко влезе и тя, тази, която завиждаше миналата нощ за нашето малко забавление. Влезе и веднага се залепи за теб. Ти стана, прегърна я и ù прошепна нещо в ухото. Обърна се към мен, видя погледа ми и отново извърна глава към нея. Тя не спираше да се усмихва, а след малко и прихна да се смее.
Междучасието свърши и тя си тръгна. Ти отново се умълча и не каза нищо повече. Изминаха 10 минути от втория час за деня и на вратата се появи ...