Ти влезе в стаята, без да ме погледнеш, отиде до мястото си и безмълвно седна. След теб дойде и учителката и часът започна. Беше тих час, без много шум и говорене.
   След 45 минути тишина имаше междучасие. Ти седеше все така мълчалив на мястото си, а аз те гледах и си спомнях за вчерашната нощ. Как се смеехме и държахме за ръце. Беше невероятна вечер, изпълнена с много приказки и смях, хубави моменти, много танци и прегръдки. Днес ти беше съвършено различен. Аз не смеех да те попитам нищо. Държахме се така, сякаш нищо не е било. Не очаквах такава промяна.
   След малко влезе и тя, тази, която завиждаше миналата нощ за нашето малко забавление. Влезе и веднага се залепи за теб. Ти стана, прегърна я и ù прошепна нещо в ухото. Обърна се към мен, видя погледа ми и отново извърна глава към нея. Тя не спираше да се усмихва, а след малко и прихна да се смее.
   Междучасието свърши и тя си тръгна. Ти отново се умълча и не каза нищо повече. Изминаха 10 минути от втория час за деня и на вратата се появи нашият съученик, задъхан и зачервен. Беше закъснял много, извини се и пристъпи към мястото си. Дойде първо при мен, целуна ме по бузата за "Здравей" и си седна. Остатъка от деня прекарах с него.
  Следобед се прибрах вкъщи, а в пощенската кутия открих писмо, адресирано към мен. Беше от теб. Отворих го с треперещи ръце и зачетох "Искам да знаеш, че предната вечер не беше нищо особено. Дори не мога да обясня какво точно беше. Надявам се да не си си помислила нещо друго. Имам си приятелка и много я харесвам. Видимо и ти си имаш някого. Нека повече не се притесняваме един-друг и всичко да си остане в онзи апартамент. Аз съм просто един скучен съученик от твоя клас." 
   Щом го прочетох, разбрах, че не беше ново начало на една връзка, а един край на нещо не започвало.