Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го стотина метра от странноприемницата.
Мястото беше мрачно, замъглено от тютюневия дим, но това явно изобщо не пречеше на посетителите, които шумно разговаряха и бореха студа с вино.
Привлече погледите им за няколко секунди, след което се върнаха към обичайното си занимание, сякаш изобщо нямаше нов посетител.
На масата в дъното имаше свободно място и се насочи към него.
- Нещо против да се присъединя?
Двамата изгледаха внимателно дребния човечец.
Имаше пълно, червендалесто лице, на човек обичащ да си угажда. Торбичките под очите му издаваха близостта с алкохола, но въпреки това правеше впечатление живия и остър поглед.
Отметна дебелото наметало и седна срещу тях, без да дочака отговор. Дрехит ...