Началото на края ( ІІ част) Изпълнителният директор
Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно подтисната и депресирана. Написа в тефтера си следните куплети:
Навън, ужасно е навън,
дъждът вали, вали не спира,
унесена като във сън,
мечтая, но нещо ме възпира...
Дали защо се аз родих,
ще дам ли нещо на живота?
Дали аз много не сгреших,
че, толкоз мъки ми дойдоха?
Продавачка съм, това го знам,
но трябва ли да се срамувам
пред някакви студентки там,
че нищо аз пред тях не струвам?!...
На практика тя беше скъсала с естествената си среда. Нямаше колеги, нито приятели. Не я радваха обажданията, нито срещите й със Здравко. Те бяха се превърнали в навик, вреден за нея, където отиваше с намерението, че този път ще е за последно...
Годежът на сестра й предстоеше. Маруся възнамеряваше да се прибере при родителите си и да живее при тях, щом сестра й се изнесе.
Беше взела решение да продължи образованието си, не искаше повече да живее по старому, животът, който водеше до сега, вече не я устройваше, срамуваше се от миналото си...
Гостите от двата рода се бяха настанили в лятната градина на ресторанта, собственост на чичо й - разкошен, усмихнат и позитивен човек. За племенницата си чичото искаше да устрои най-хубавото тържество, затова градината беше украсена приказно. Масите бяха съединени, за да могат новите роднини да се опознаят и запомнят. Звучеше лека музика, чийто фон допълваше тържествената обстановка.
С влизането си Маруся не можеше да не направи впечатление, защото беше жена от класа - с красиво лице, висока, стройна, с големи топли очи, страхотно излъчване, а облеклото подчертаваше цялата тази красота, дадена й от бога.
Първото нещо, което я впечатли, бяха двамата мъже, изправени все още до масите, които се ръкуваха и весело разговаряха с останалите гости.
Тя приближи с грациозната си походка, подаде ръка към по възрастния:
- Много ми е приятно да се запозная с новите си роднини, аз съм сестра на годеницата и се казвам Маруся.
- Много мило, госпожице, и аз се радвам. Не съм от роднините, изпълнителният директор на годеника съм, т. е Вашия бъдещ зет - каза като държеше ръката й в своята.
- Ааа, не допусках, че бъдещият ми зет е толкова изобретателен, което ме радва още повече - рече Маруся и го погледна с пленителната си усмивка, след което се обърна към младия мъж и шеговито попита:
- Вие заместникът ли сте? – пламъчетата в очите й заиграха предизвикателно.
- Нещо такова, – смути се младежът - но нека си намерим местата и продължим така интересния разговор.
Двамата мъже и Маруся се почувстваха щастливи от случайността, която ги събра заедно тази вечер. Танцува и с двамата. Към директора се държеше с уважение и разговорите бяха и делови, и шеговити. Използваше цялото си красноречие, искаше на всяка цена да го впечатли. Вътрешно в себе си се радваше на изящния си тембър на гласа, който явно въздействаше на мъжа до нея. Със сетивата си усещаше, че този човек я харесва, че това е може би нейният шанс, че може този разговор да е „интервюто за работа”, затова нито за миг не се отпусна, мереше всяка дума, всеки жест и по всичко личеше, че ефект определено имаше.
С по-младия флиртуваше по време на танците, имаше чувството, че се познават цяла вечност, отговаряше на въпросите му с въпрос, като в един момент си помисили: „Дали не е той?...”
Тримата не спряха да се веселят през цялата вечер. Не чуха нищо от речите и пожеланията към годениците.
Маруся им се беше представила, като „провалилата се студентка с най-скучната работа” и сподели намерението си да продължи в университета ...
Изпълнителният директор на тръгване извади визитката си и я подаде на Маруся.
- Обади се, имаш всички данни да работиш там, където би могла да бъдеш много по-полезна, езиковата гиманизия е голямото ти предимство в случая...
Тази вечер, когато сестра й празнуваше своя годеж, беше поставено още едно начало - на промените за бъдещето на Маруся и краят на "слободията” и задкулисният живот, който не харесваше, но продължаваше да води със Здравко.
Следва...
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз се надявам да не те разочаровам. Благодаря, че се отби при мен.Прегръдка! Д.П
-
Започва интересно, надявам се да продължи така. Поздрав!
-
Марти радвам се, че следиш ... Отражение на живота на млади хора, съвсем обикновени с редуващи се трудности и радости! Това е всичко.
Дими -
Ето, че дългото ми чакане беше възнаградено! Благодаря ти Дими за това. Радвам се, че сюжетът започва да се насочва в по-оптимистична посока и определено се надявам, "нещата ще се подредят", както се казва!
Прегръдки!!! -
"Нямам време за дълги любови, а кратките не ми подхождат".Хубаво ми е в реалния живот /на този етап/, но не мога да избирам, витртуалният ми е нещо като "голямата любов".Сърдечна благодарност на Ани, Веси, Веси Жар..,Мия, Нели, Мими, Сириус за симпатиите и самочувствието,което ми създавате.Няма да ви разочаровам ще продължавам да пиша и да се интересувам от прекрасните ви произведения.Доскоро милички. С обич неугасваща - Дими
-
Ех, тази Маруся, дано не обърка пак нещата.
Поздрав!
-
Дими, тази част е много оптимистична! Дано Маруся не нагази пак там, където не трябва и животът й се усмихне... Поздрави, миличка!
-
да! И аз съм съгласна с Мия. не може така. Искаме още
.. -
Маруся все повече привлича вниманието ми - обичам хора, които се съвземат и продължават напред, т.е. аз съм непоправим оптимист. Твоят начин на писане е интригуващ и чета с удоволствие продълженията на романа ти. Поздрави и много усмивки.
-
Нямах търпение да разбера какво става след "истеричният" плач на Здравко.С нетърпение очаквам твоите сериали, забавлявам се от сърце. Сега пък с този директор, отново провокираш. С кого ли ще започне Маруся? Не се бави моля те,очаквам следващия епизод.Поздрави от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
