7.03.2010 г., 8:55 ч.

Надежда 

  Проза
622 0 3

Надежда

 

Търся надежда... намирам я, а после лесно я губя.
Същото се случи с щастието и любовта...
Това ли ме чака... един живот, изпълнен с тъга...
НЕ! Аз видях много от този мрачен живот!
Гърчех се всеки ден и всяка нощ...
Вместо да живея така и да гледам как всичко около мен се срива... аз... аз предпочитам смъртта...
Ето ме, Смърт! Ела и ме прибери при теб!
Мястото ми е до теб!
Там, в гроба... под многото пръст...
нека червеите ядат плътта ми и нека поне при теб, сестрице, душата ми да намери покой!

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • недей така
  • Дълбочина и тъга. В повечето случаи, така е в младостта. Старостта
    е по- оптимистична, защото вече знае за какво става въпрос.Но
    не младостта,а талантът, който ти имаш, е голямата надежда.Не
    го изоставяй никога.Wali./Виолета Томова/
  • Миличка, пред теб е бъдещето и цялата надежда на света!!!
Предложения
: ??:??