Надежда
Пешо продава надежда. Не своята Надежда. Нея никога не би продал. Защото вече никой не я ще. Би я подарил, би доплатил, обаче… Няма мющерии. То и преди нямаше. Само един Пешо се излъга и… Сега е готов за Рая. Светец – кожа и кости, уморен, примирен, смирен. Обаче, не я щат неговата Надежда и туй-то…
А Пешо, все пак, продава надежда. Картончета, билетчета, фишове. Всякаква надежда за всякакви хора.
Идват – кой стиснал в шепа монети, кой бъркащ предизвикателно в джоба за дебелия портфейл, кой питащ дали може с кредитна карта да плати.
И плащат. За надеждата. Надеждата, че…
Абе, какво го интересуват Пешо хорските надежди? Неговата надежда е една – повече мющерии. Да идват, да вземат, да плащат. Особено да плащат. Щото Пешо е на процент. Колкото повече надежди вземат хората – толкова по-добре за Пешо. Е, и за чорбаджията, де. Ама Пешо ни го знае ни познава. Даже не пита кой е. Важното е, че го е пуснал в тая барака, та да може и Пешо да оближе пръст в благините.
То пък едни благини… Но е по-добре от нищо. Пешо беше вече свободен човек – без задължения, с много, много права. Право да мисли каквото си ще, да говори каквото мисли, да критикува и предлага. Цяла година свободен. Ми, като няма работа – какво друго да прави? Висеше в кафене-бирхале-кръчмата на Кольо Авджията и цял ден ближеше една чашка от кафе. От, а не с – защото кафето свършваше в нея нейде още към десет часа. После добавяше малко от домашната ичкия, та да има какво да плацика в устата до следобяда. И не беше сам. Цяла сюрия изпаднали прошляци като него. Кольо не ги гонеше от заеманата маса. И без това кафенето беше на изкуствено дишане, Кольо си убиваше времето, докато чакаше нещо по-така… И дочака. Сигурно горе вече се е уредил по-така.
Пък жена му затвори кафене-бирхале-кръчмата и пак го нарече барака. Та Пешо и апапите се събираха вече в малката оплешивяла градинка в края на улицата, ама…
Добре, че тогава един комшия го викна във фирмата. И Пешо се хвана. Сега вече продава надежда. И се чуди на гламавите купувачи. Чунким отдавна не са разбрали, че печалба от тая надежда има – но само за босовете. Знаят, естествено. Обаче… Надеждата… То като Пешовата Надежда – трепет, очакване, страсти, страдания и накрая… Жена! Като ония наоколо, само дето била забулена в розовото на Пешовите миражи…
Пешо поглежда през гишето. Ей го – иде автобусът. Ще слязат барем двама души и поне единият ще вземе нещо. А по улицата откъм новия квартал идат още пет-шестима. Те пари за автобус нямат, но за Пешо ще намерят. Вземат картончета, търкат, очите излезли като на рак, измъкнат на сушата. Други пък фишове пускат. Което е по-изгодно. Пусне го човек в понеделник, живее в транс и очакване до сряда… После слиза на земята, пуска пак фиш… И така – до понеделника.
Надежда… Абе, питайте Пешо какво е Надежда. Обаче, той си затваря устата. Защото знае – надеждата е хубаво нещо. Но не става даже за гарнитура. Виж – така, за почесване на нервите и оцветяване на сънищата… Бива я…
Аха, дойдоха…
И Пешо е готов.
Надежда има за всички. Да не е хляб, я…
Заповядайте - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Красе!
-
Преди да си купиш надежда, трябва да имаш надежда... иначе кое ще те заведе при "търкалките"? Усмивката на Пешо или учудената му физиономия?! Не знам точно колко процента от лотарията, но тук се правят годишно като дарение на организации за хора с вродени проблеми. От тази гледна точка има Малко надежда. Голямата надежда винаги отива при организаторите
И тук вече ме усмихна..Прочетох с интерес. Благодаря, Георги. -
Благодаря, Денице!
За него ще се разправяш с Надя - Патриция! -
Ох.. Аз си харесах Пешо 😁
-
Благодаря, Роселина, Мариана!
-
Поредната реалност, поднесена с присъщия за теб тънък хумор! Но защо ли не усещам никаква нотка на сарказъм?! Много верен психологичен елемент - пари за билет/храна нямат, но за лотария/пиене ще намерят! Илюзията като храна?!
-
Благодаря, Пепи, Надя, Юри!
Ние см безнадежден случай - пееше се някога... -
Продавач на надежда! Би било много хубаво, ако не бяха картончета. Хареса ми!
-
Хумористично, уж...Замисли ме, сенсей, усмихна ме, ама криво. Не заради Надежда, а заради надеждата. Аз, като не трия "драскалки", както ги наричам и не пускам тото, безнадежден случай ли съм?
-
Истински ме радват тия надежди в рекламите, как всички се радват за спечелилия и всички казват "Той е добър човек и я заслужава"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
