Надеждата умря първа

Вярвах в истинската обич, в любов до край, но тя не съществува. Живях в свой собствен свят, но мъжът, когото обичах го разруши, срина го до основи само с един замах. Страхотна страст гореше в мен към него. В мечти и планове живях за нас двамата, а той ми посегна и уби всичко в мен. Един ден ме люби страхотно, казва ми колко ме обича и колко съм красива, а на другия ден ме пребива от бой. Мечтаех за мъж, който да ме обича, да се оженим, да живеем заедно, да си имаме деца. Срещнах го и после... Оженихме се, живеем заедно, обожавам го, а той ме пребива почти всеки ден, за щяло и не щяло. Исках и мислех, че ще сме щастливи, обичах го много, а той с какво ми се отплаща - с побоища. Това не е човек! Това не е живот...