В коридора погледнах часовника си,.. никакво време,.. ако се прибера в къщи ще разбудя Светла, а нали обещах на човека, че пак ще дойда,.. къде да подскачам в студа по улиците..

              Отпуснах се отново на стола...

Притворих очи и някакви спомени оживяха отново...

Реших да кандидатствам за студент,.. да ама кетапа от ТВУ не бил легитимен, защото не бил от Министерство на просвещението ами  от '' друго'' министерстство, така ми обясниха тогава...

Започнах работа на бетонов възел,.. после станах шофьор на самосвал ЗИЛ  и тогава стана злополуката,...Някакви пияници се караха, биеха на тротоара на кръстовището,... тъкмо потеглих и

единия го бутнали и се отзова под задните гуми на ЗИЛа...,Милиция, КАТ,...свидетели,.. после съд.

Осъдиха ме на четери години затвор за тежка телесна повреда, добре че оня пияница оживя и се оттърва само със счупени крака, ама кой ти гледа , че бил пиян и го смачкали задните гуми...Тогава някакъв адвокат се плюнчише, ръкомахаше, че съм бил рецидивист, възпитанник на Макаренкото...и

искаше най-малко 7-8 години,.. но чукчето на съдията ме закова на 4 години....

Затвора , и той е за хора, но защо и аз вътре...

Добре, че бях много здрав и физически силен,...опитаха се да ме сплашат съкилийниците, но като видяха мускулистите ми ръце желанието им се изпари...и вече на техния ''чужд '' език им казах

'' Ше ви избия всичките един по един, и окото ми няма да мигне, ..ще ви накъсам на парчета и ще ви хвърля в шахтата ...'' Уплашиха се, на всеки е мил живота, а аз своя го нямах за нищо... съжалявах само за мама и татко, и това им струпах на главата...А новите ми приятели по техни си канали разпитали за мен и като разбрали и за ''Макаронко'' рейтинга ми се вдигна...Работех пак по строежите, зидар, мазач, арматурист...

и излязох предсрочно и с екстри, със спестовна книжка, трудова книжка, атестация за добро поведение с препоръка за работа,  и отново с  много ''опит''..

Ще започна нов живот си казах, стига толкова надолу,.. сега напред и нагоре.

Но където и да потърся работа, за мен няма,... или стаж или  квалификация... Най-накрая някаква добра лелка, съжали ли ме, какво ли, ми рече '' Момче, с тази диплома и трудова книжка за къде си,..толкова ли ти трябва този стаж, започни от нулата и не споменавай в автобиографията си тези факти, те са вече минало за теб,...завърши вечерно нормално училище или ПУЦ..''

Послушах я,...с диплома за 8 клас и без ''трите''години, започнах в едно Минно предприятие  за добив на оловно-цинкова руда ,  в  малко миньорски градче, рудокопач в минна галерия в един от рудниците. Работех като за двама, пак ми помогна и '' чуждия'' език за по-бързо адаптиране...

Директора, скромен и разбран човек,.. какво да крия от него истината, защо трябва да я  научава от други,...разказах му всичко. Освободи се един апартамен и ме настаниха там, малко по малко го обзаведах,.. Директора и жена му идваха в някой неделен ден или аз ходех при тях .Станаха ми като втори майка и татко,.. децата им някъде из София живеели, студенти... и по-рядко идвали на гости.

Завърших и ПУЦ към Мините,...записах се и задочно в Механотехникума...

Запознах се с момиче от близките села, пътуваше сутрин и вечер, работеше като помощник склад на работно облекло,..влюбихме се и тя дойде да живее при мен. Ходихме на гости при нейните и моите родители, крояхме планове за семейство, за деца,.. и един ден да се измъкнем от това малко градче, така поне правеха всички когато се пенсионират...

            Работехме на смяни в рудника...

            Една вечер нощната смяна ни върнаха, някаква бомба не била избухнала в галерията...

Е, мислех си, тъкмо ще се гушна на топличко, ще спинкам в обятията на моето момиче до сутринта

Отключвам вратата,.. я даже не си е подредила обувките,.. е, да са й на по-лесно утре за работа,...поне в кухнята разтребено... Уличната лампа хвърляше плаха светлина през отворената врата на спалнята... Сърцето ми странно забумка,...моето момиче прегърнало друг,... голата й ръка

лежеше на косматите му гърди,.. главата й бе сгушена на голото му кокалесто рамо,.. четери голи ходила се подаваха изпод завивката...

Причерня ми,.. трите рози които стисках в ръката си тупнаха на балатума....

Защо, .. защо, пак на мен...

Горчиви сълзи напираха в очите ми,.. разхвърляните дрехи по пода изглеждаха като локви кръв...

Вдигнах наполувина ръка,.. като за нападение ли или като за отбрана...

Поех дълбоко въздух,.. присегнах се,... с ръка   погаделичках голото й стъпало,

Тя само измърка като разгонена котка и се свря в мъжа до нея...

Светнах осветлението,.. тя се разбуди, погледна уплашено,.. седна на леглото, голите й гърди учестено дишаха,...Придърпа завивката да ги покрие, откривайки голотата на мъжа до нея.

Разбута го грубо, нездържано...

- Ставай...върна се,... Ще ни убие и двамата - почти изкряска тя

Мъжът изведнъж скочи като ужилен,.. маркшайдера на дневната  смяна...

Пред очите ми за миг преминаха годините на лишения в ТВУто,.. в затвора,.. трябваше ли отново да отивам там заради тези кретени....От очите ми се отрониха сълзи, буца се спря на гърлото ми..

- Обличайте се и се омитайте от тук и двамата,.. само може да ме благословите...

Обърнах се, преминах машинално през коридорчето, отворих входната врата и се свлякох на прага,

безжизнен гледах в пантите на отворената врата...

Заплаках,.. сълзи се стичаха по брадясалото ми лице,... хлипах като изгонено малко дете...

Залитайки излязох на улицата, идваше ми да викам, да чупя, да крещя от болка...

Позвъних на вратата на Директора...

- Другарю Директор  аз съм,.. аз..аз...

Леля Тина по пенюар отвори вратата

- Какво има момче, нещо мошо ли е станало,.. вашите добре ли са,...Влизай, влизай бързо...

Георге, ела веднага,.. нещо е станало

Продължавах да хлипам, очите ми сякаш сами пускаха сълзи...

- Сядай, сядай и разправяй,.. какво се е случило, нещо с родителите ти,.. в работата ли...

- Нее,.. не исках да ги убивам,.. но защо те убиха мене,.. изгоних ги и двамата,... А аз си мислих, че лошотията ме е отминала....- големите ми юмруци тупаха по коленете ми

През плач им разказах всичко,.. леля Тина бършеше с длани сълзите ми....

На другия ден Директора ги уволни  и двамата за неморално поведение, подкрепян от Партийния секретар и Профпредседателя...

И както навсякъде така и в малкото миньорско градче ''сензацията '' се забрави...

Завърших Механото,...после задочно завърших и Минно Геоложкия Институт,.. не ламтях за звания или служби, останах си подземен,.. и какъв началник можех да бъда, исках да работя...бях или на забоя, или по релсовият път до асансьорите,...Добре, че не ме хвана силикозата...

Директора се беше пенсионирал и с леля Тина заминаха,.. при синовете сигурно.

           По някаква директива, трите рудника бяха запечатани, сградите разрушени,.. и Зелени балкани залесиха с  бор, акация, черници  празните терени...

А аз се пенсионирах първа категория, и с една торба пари от обещетения, заплати и т.н.

            Беше се зазорило,... по коридора вече имаше движение, сутришна визитация навярно...

Излязох навън, студеният януарски ветрец ме разсъни,...направих някаква имитация на разкършване,...ще си взема  закуска,. ще се обадя на Светлето да купи портокали и ябълки за,..за този човек, дали наистина е бившият ми директор...Додъвквах закуската си,... визитацията вероятно е свършила, имам право да видя човека, нали така каза доктора...

През стъклото се виждаше, ръката на възрастна жена нежно галеше ръката на пострадалия,.. кичур посивяла коса скриваше част от лицето й...тя  го отметна, лицето й бе озарено от усмивка,.. това е леля Тина,.. милата тя...

Почуках на вратата...

- Лельо Тина,...чичо Георги... - започнах неуверено - Това сте вие,... каква неочаквана среща,.. и приятна и неприятна...

- Това е момчето, което ме спаси снощи ,...добро момче..- промълви чичо Георги

Настъпи кратко мълчание,.. само хлипанията и подсмърчанията ни го нарушаваха,... а може би животът ни като филмова лента отново преминаваше покрай нас...

Светла ни завари така хлипащи и прегърнати с леля Тина, с ръце върху ръката на Директора...

- Светле, това е господин Георгиев, моят Директор,,.. а това е леля Тина, жена му,.. разказвал съм ти  много пъти за тях... Виж как съдбата ни събра..

В очите на Светла блеснаха радостни сълзи....

- Аз исках да купя портокали и ябълки за теб Тина,..но ония момчета ме нападнаха,.. Какво спечелиха, а ..- тихичко прошепна чичо Георги

- Ето, аз съм взела,.. ще изпратим леля Тина до в къщи,... И да оздравяваш бързо чичо Георги,..и да отпразнуваме новата ви среща - изрече Светла и го помилва по дланта

/ следва /