В малко селце, в гъстата гора на една планина, живял ловец със своето семейство. Един ден ловецът отишъл на лов в гората. Спускал се в дълбоките долове, изкачвал се по билата на планината, но ловът му бил съпътствуван от неуспеха. Било вече обяд, когато стигнал до малко изворче сред гъстата гора. То извирало от корените на вековни буки, които били надвесили огромните си клони над него. Ловецът си подпрял пушката на едната бука, налял студена водица от изворчето и седнал на разтланата като килим опадала шума да обядва. След като се наобядвал, полегнал да си отпочине. Както лежал, така и заспал.

          Събудил се от леко побутване по рамото. Отворил очи и се изправил. Пред него стоял старец с дълга бяла брада. Той бил взел пушката му в едната си ръка и леко се усмихвал. Ловецът понечил да стане, но старецът го спрял:

          - Седи си спокойно! Аз съм добър човек и нищо лошо няма да ти направя. Ти си заспал с пушка подпряна на буката и ако оттук беше минал лош човек, можеше да ти направи нещо лошо. Затова е хубаво да имаш истински приятел до себе си. Ти, имаш ли такъв истински приятел?

          Ловецът се замислил малко и му отговорил:

          - Имам! Дори не е един!

          - Щом имаш, доведи го утре тука, но без да знае защо? Ако това, което казваш е вярно и приятелят ти бъде истински, аз ще ти дам ето тая кесия с жълтици.

          Ловецът погледнал към кесията, от която проблясвали с жълтият си цвят жълтиците и се съгласил  ;

          - Добре! Утре ще доведа тука най - добрия си приятел!

          - Тогава налей ми малко студена водица да пийна, че много съм жаден! - помолил старецът.

          Ловецът се навел и гребнал с чашката си студена водица от изворчето. Когато се обърнал да е даде на стареца, него вече го нямало. Изчезнал, както се появил. Само пушката стояла подпряна на буката. Ловецът стоял известно време вцепенен от изненадата. След като се окопитил, прибрал нещата в раницата си, метнал е на гърба , пушката на рамо и се запътил към дома. Докато вървял си мислел кой от приятелите му е най - верен за да го доведе на изворчето.

           Почти се мръквало, когато се прибрал. Жена му го посрещнала още на входната врата. Като видяла угриженото му лице, попитала:

          - Какво се случи? Защо си така угрижен? Нещо в лова ли?

          - Нищо не се е случило! Ще се измия и преоблека, а ти, приготви нещо за ядене, че много съм гладен! - отклонил вниманието й той.

           - Но аз отдавна съм приготвила! Сина ни вечеря и излезе на разходка. Нали вече е ерген? Ти като си готов, заповядай на масата!

           Вечеряли мълчаливо. След вечерята, ловецът отишъл при запалената камина и седнал пред нея. Пламъците огрявали обгорялото му от вятъра лице. Жена му наблюдавала отстрани загрижения му вид. В нея, освен състраданието, се надигало и любопитството да разбере, защо нейният съпруг е толкова странен. Тя го приближила, прегърнала го откъм гърба и тихо попитала:

            - Какво се случи, та си така угрижен? Никога до сега не си се връщал такъв след лов?

            От тези ласки, лицето на ловеца се просветлило. Какъв по - добър приятел търси той, след като жена му е до него в хубаво и лошо. Обича го, грижи се за него, приготвя му вкусни гозби. Това е достатъчно, тя да бъде най - добрия му приятел. Той е прегърнал и й казал:

            - Хайде утре да отидем заедно в гората!

            - Добре! - без да се замисля се съгласила тя.

            Доволен, че е намерил най - добрия приятел, а жена му, че е разсеяла тревогата на мъжа си, те си легнали и заспали спокоен сън.

             В утрото на другия ден тръгнали към гората. Към обяд стигнали до изворчето. То бълбукало с бистрата си студена водица. Над него буките разклащали клони и шумели с листата си. Ловецът се огледал на всички страни, но от стареца нямало и следа. Тъй като вече било станало обяд, седнали да обядват. Ловецът постоянно се озъртал с надежда да види, че отнякъде идва белобрадия старец, но напразно. След като се наобядвал, той пийнал студена водица от изворчето и полегнал на килима от опадала букова шума, а жена му се захванала да почисти и измие посудата. Както лежал ловецът, така и заспал.

            Събудило го леко побутване по рамото. Когато отворил очи видял, че жена му се е навела над него и в едната си ръка държи ловджийския му нож. Той й хванал ръката, изтръгнал ножа и се изправил. Тогава видял, че до едната бука стои белобрадият старец и леко се усмихва:

            - Видя ли, ловецо, че най - добрият приятел не е твоята жена? - казал той. - Затова, ако искаш наградата, потърси друг и утре пак ще те чакам тука да го доведеш!

            Ловецът стоял вцепенен от изненадата и затова неможал да отговори на стареца. Като чул, че жена му плаче, се обърнал и отишъл при нея. Тя го прегърнала и през сълзи започнала да му разказва какво се е случило:

            - Незнам как стана така? Изневиделица се появи млад, хубав мъж, с дрехи на велможа. Предложи ми царски дрехи, богатства. Каза, че ако убия разбойника, който лежи до изворчето, ще ме вземе с него в двореца за придворна дама. Аз се съгласих, защото видях до изворчето да лежи разбойник.

            - Успокой се вече! Всичко е минало! Ти си била омагьосана и не си знаела какво правиш. Хайде сега да приготвим багажа и да си ходим.

             След като успокоил жена си, той се обърнал и потърсил с очи стареца, но от него нямало и следа.

             Тръгнали да се прибират. През цялото време вървяли умислени и мълчали. Като стигнали техния дом, той помолил жена си да не казва нищо на сина им за случилото се. Тя се съгласила и се захванала да приготви вечерята, а той запалил огъня в камината и седнал до нея. Бил се замислил кой от приятелите му е най - верен, когато от разходка се прибрал единствения им син. Синът влязал, поздравил баща си и седнал до него. Ловецът се загледал в сина си и се усмихнал. В лицето, на което вече били наболи мустаци, видял най - добрия си приятел когото търсел.

              - Синко! - казал ловецът. - Ти вече си голям. Искаш ли утре да дойдеш с мен в гората? Ще ти покажа и ще те науча как да познаеш следите на всяко животно, в каква посока е вървяло, преди колко време е минало и други тайни на лова.

              - Добре, татко! Ще дойда! - зарадвал се синът му.

              - Щом е така, утре сутрин тръгваме!

              През това време, жена му била приготвила вечерятя и ги поканила. Вечеряли и легнали да спят.

              На другия ден ловецът и синът му се приготвили и тръгнали към гората. По пътя той му показвал тънкостите по разпознаване на животинските следи. Към обяд стигнали при малкото изворче. Вековните буки поклащали дебелите си стволове и шумели с листа от подухващия ветрец. Те седнали на дебелия килим от окапала букова шума да обядват. След като се наобядвал, ловецът пийнал студена водица от изворчето и полегнал да си отпочине, а синът му се заел да измие посудата и да прибере остатъците от обяда. Ловецът както лежал, така и заспал. Събудил се от леко побутване по рамото. Когато отворил очи, ахнал от изненада. Над него, с ловния му нож в ръка, бил надвесен рожденният му син. Той хванал ръката на сина си и изтръгнал ножа. Тогава чул гласа на белобрадия старец:

               - Видя ли, ловецо, че той не е най - добрия ти приятел?

               Ловецът се обърнал натам, откъдето идвал гласа и видял белобрадия старец до една от буките с леката негова усмивка.

               - Но как? Та това е родния ми син? - вече изправил се и невярващ на очите си от случилото се, попитал ловецът.

               - Човекът е като тестото - лесно се обработва, защото душата му е подкупна! - отговорил му старецът. - Търси пак и ако намериш най - добрия си приятел, доведи го утре тука!

               - Добре! - съгласил се ловецът и се обърнал да види какво прави синът му.

               Синът му стоял без да помръдва, изненадан от случилото се. Той гледал в краката си с наведена глава. Ловецът отишъл при него, прегърнал го за да го успокои и да чуе обяснението му защо така се е случило. През сълзи синът му започнал да разказва:

               - Аз бях при изрорчето, когато при мен дойде млад, добре облечен велможа, който водеше бял кон с красива сбруя. Той ми каза, че ако искам да имам коня, хубави дрехи и богатства, да убия разбойника, който спи до големите буки. Аз се съгласих, защото там видях да лежи разбойник.

              - Успокой се, синко! Ти си бил омагьосан, затова си постъпил така! Сега се съвземи и се приготви да си ходим към дома.

              След като успокоил сина си, ловецът се обърнал и погледнал към буката, там където стоял старецът, но него вече го нямало.

              Вече се мръквало, когато те се прибрали в дома си. Ловецът влязъл пръв. Срещнал на прага жена си, която ги чакала разтревожена. Щом ги видяла, тя първо попитала:

              - Какво стана? Свършихте ли това, за което бяхте тръгнали?

              Ловецът повдигнал рамене и поклатил отрицателно глава.

              След вечеря, той отишъл при запалената камина. Седнал край нея пак да помисли за това - кой е най - добрия му приятел. До късно седял и мислил край играещите пламъци на огъня в камината. Накрая решил да отиде на другия ден при изворчето и да помоли белобрадия старец, да му каже кой е най - добрия му приятел. Така няма да спечели наградата, но ще знае истината.

               На другия ден, той се приготвил и тръгнал за гората. Когато вече бил в края на селото, от шубраците край пътя излязло измършавяло куче с рижава козина и тръгнало след него. Ловецът забелязал това. Обърнал се и с вик се опитал да го изплаши, и изгони. Кучето се спряло докато той викал, но щом се обърнал, то тръгнало след него. Като видял това, ловецът взел една тояга, която била край пътя и го замерил с нея.То отскочило настрани да се предпази и спряло. Щом ловецът се обърнал и тръгнал и то тръгнало пак след него. Тоя път, той се навел и взел камък. Знаел, че кучетата се страхуват най - много, когато човекът се наведе и вземе камък. Те или спират на место, или бягат за да се спасят. Така направило и кучето. След като видяло, че ловецът взел камък, то се спряло. Ловецът понечил да хвърли камъка, но като видял, че кучето стои смирено, седнало на задните си лапи, се отказал. Той пуснал камъка на земята и казал на глас, обръщайки се към него:

               - Добре, Рижко! - нарекъл го така заради рижавата му козина. - Знам, че няма да ме разбереш! Ти днес си търсиш някой, за да не си сам. Самотата е голяма скука, затова прави каквото искаш!

               Той се обърнал и продължил пътя си. Кучето го последвало. Така вървяли, докато стигнат до изворчето и надвесените вековни буки над него. Ловецът спрял. Огледал се на всички страни. Като не видял никой, седнал и опрял гръб в едната бука да си почине. Кучето също се приближило и седнало на задните си крака на почетно разстояние. След като си отпочинал, ловецът налял студена водица и тъй като вече било станало обяд, решил да обядва. Той извадил една кърпа от раницата си, постлал е на земята и наредил на нея каквото носел за ядене. Когато взел хляба да го разчупи, погледнал към кучето. То седяло на задните си лапи и го гледало с мек и молещ поглед. Той отчупил един голям комат и го хвърлил към него с думите:

                - На, Рижко, яж!

                Кучето лакомо захапало комата хляб и започнало да къса едри хапки от него и да ги гълта. След като изяло хляба, то пак седнало на задните си лапи и се загледало в ловеца със същия мек, но благодарен поглед. Ловецът се хранел и с крайчеца на окото си го наблюдавал. Когато се нахранил, кокаклечетата, които останали от обяда ги взел в ръка и този път извикал кучето при себе си:

                - Рижко, ела тука!

                Кучето се приближило предпазливо. Той му подал първото кокаклче, на което имало повече месо. Кучето го подушило, после близнало ловеца по ръката и тогава внимателно с предните си зъби взело лакомството с радостно скимтене. Така то взело и изяло всичките кокалчета, които ловецът му дал. Тогава отишло до локвичката, образувала се по - надолу от изворчето и се налочило доволно с вода. После се върнало и седнало близо до ловеца, гледайки го с благодарен поглед. Ловецът прибрал всичко в раницата си и полегнал на нея до една от буките. Както лежал, тъй и заспал.

               Събудило го силното ръмжене и лаене на Рижко. Той се изправил и какво да види! Кучето било застанало с гръб, близо до него, с настръхнала козина. Навело глава, показало острите си зъби, то ръмжало и лаело срещу белобрадия старец, който стоял и не можел да приближи. Когато ловецът се изправил на крака, тогава старецът му казал:

                - Видя ли кой ти е истински приятел? За теб е готов да умре!

                След като казал това, белобрадият старец изчезнал. Само там, където стоял, била останала обещаната кесия с жълтици. Ловецът отишъл, взел кесията и се върнал при Рижко. Прегърнал го и с много радост в гласа му казал:

                - Благодаря ти, приятелю, за верността!

                Тогава взел раницата си, метнал е на гърба и двамата тръгнали да се прибират. Рижко пристъпвал спокойно до новия си стопанин.

                Когато се прибрал в дома си, жена му и синът му го чакали с нетърпение. Като видяли, че той е весел и усмихнат, разбрали, че неговата мечта се е сбъднала да намери най - добрия приятел. До късно вечерта те се веселили.

                На другия ден ловецът станал рано и отишъл първо да нахрани и напои Рижко, който временно бил настанил да спи при другите животни в обора. После му сковал голяма и уютна колиба в единия край на двора. Отишъл при сарача и му направил каишка със сребърен обков и здрав повод. Така Рижко станал най - уважавания член на семейството. Ловецът го хранел, поял и го водел на дълги разходки, а Рижко се отблагодарявал, като пазел къщата и със силен лай предупреждавал, когато дойде някой неканен гост. Така минали години. Рижко остарял. Ловецът разбрал, че скоро ще настъпи неговия край.Един ден той построил малка колибка до колибата на Рижко и настанил в нея малко кутренце, което бил купил. На кутрето дал името Малък Рижко, защото козината му била също рижа. То растяло обгрижвано от ловеца и стария вече Рижко. Скоро кутренцето станало голямо и силно куче. Когато един ден старият Рижко се споминал, то заело неговото място и станал на ловеца най - добрия приятел.