В малко селце, в гъстата гора на една планина, живял ловец със своето семейство. Един ден ловецът отишъл на лов в гората. Спускал се в дълбоките долове, изкачвал се по билата на планината, но ловът му бил съпътствуван от неуспеха. Било вече обяд, когато стигнал до малко изворче сред гъстата гора. То извирало от корените на вековни буки, които били надвесили огромните си клони над него. Ловецът си подпрял пушката на едната бука, налял студена водица от изворчето и седнал на разтланата като килим опадала шума да обядва. След като се наобядвал, полегнал да си отпочине. Както лежал, така и заспал.
Събудил се от леко побутване по рамото. Отворил очи и се изправил. Пред него стоял старец с дълга бяла брада. Той бил взел пушката му в едната си ръка и леко се усмихвал. Ловецът понечил да стане, но старецът го спрял:
- Седи си спокойно! Аз съм добър човек и нищо лошо няма да ти направя. Ти си заспал с пушка подпряна на буката и ако оттук беше минал лош човек, можеше да ти направи нещо лошо. Зат ...