Здравей, ангел мой. Днес ти пиша, за да ти благодаря. За да кажа искрено, че те обичам. За да ти споделя колко благодарна съм за всичко, което се случва.
Ти се появи в живота ми ненадейно. Не очаквах нищо от теб. Дори не вярвах в теб. Влюбих се в теб истински, най-истински... така, както не се бях влюбвала. Живеех за теб, радвам се за теб, страдах заради теб... Всичко около мен беше свързано с теб. Когато лягах, когато ставах... все мисълта за теб ме преследваше. Сънувах сънища с теб. Все говорех за теб. Когато започна малко по
малко да ме нараняваш, аз продължавах да се надявам, че нещата ще се оправят. Рисувах надежди, рисувах мечти. Съзнанието ми бе изпълнено с мисли, летящи към теб. Питах себе си какво става, отговор нямах. Питах теб какво става... а от твоята уста всичко звучеше сякаш проблем няма. Имаше... Не обичам когато някои се страхува да каже какво изпитва. За жалост ти се
оказа от тези хора. Нараняваше ме с всяко свое действие, а аз търпях. Търпях много. Давах ти нови и нови шансове, само и само за да не те изгубя. Преди няколко дни разбрах всичко. Вече много отдавна те бях загубила и мисълта, че не съм беше само в моята глава. Гледах в очите ти, а в тях нямаше нищо. Не ме интересува какво казваш. Не ме интересува, че продължаваш да обещаваш разни неща. Не ти вярвам. Преди няколко дни разбрах, че просто те е страх да ми кажеш в очите, че нашата приказка е приключила... Явно искаш да ми го покажеш с действията ти. Е, благодаря ти. Благодаря, че все пак намери начин
да разбера, че вече не искаш да съм твоето малко цвете.
Искам да ти благодаря най-чистосърдечно затова, че ми покажа какво е да страдаш. Защото така осъзнах, че все още съм жива. Разбрах какво съм причинявала до сега. И знам какво никога повече няма да правя. Трудно е да страдаш от любов. Но... имаше една прекрасна мъдра мисъл. Казват, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Ето защо ти благодаря, че ме направи
по-силна. Да, по труден начин, но го постигна. Доказа ми, че не съм онова ледено същество, в което мислех, че съм се превърнала. Да, още имам да се изстрадвам, но все някой ден ще те преживея. Вече знаеш ли, няма да се разхождам като болна, защото макар че ще ми липсваш, ще знам, че мога да чувствам, че мога да обичам. Незаменими хора няма. Теб никога няма
да забравя и винаги ще си останеш онзи мъж, онзи, който на години е мъж, а в сърцето и душата си дете. Онзи, който винаги ме кара да се смея от сърце и винаги е толкова различен. Винаги ще обичам пламъка в очите ти и ще се надявам да ти се случват само хубави неща. Отказала съм се да те виня за каквото и да е. Отказала съм се да те обвинявам. Та... можеш ли да
виниш някои за това, че не те обича. Сърцето не пита. Аз те обикнах чистосърдечно и се радвам, че ти предизвика толкова искрено чувство у мен. Благодаря ти, че поне за малко ме накара да се чувствам значима и специална. И ти благодаря, че отново ме накара да се чувствам жива!
© Ааа Всички права запазени
благодаря ви на всички за коментарите,благодаря,че ме четете!