-     Не искам! Не искам!!!

Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.

-     Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният съд мина, отсъди и реши…

-     Моля ти се, бе ангелче! Не е за мен… Ще страдам…

Ангелът пак въздъхна. Де му дойде на Господ идеята за тия мекушави и крехки душевно същества… Създаде ги, от време на време се заиграваше с тях, понякога се увличаше, после ги зарязваше за дълго – да не му е само тая забавачка работата Божия, накрая рече да разчисти теренчето Земя с един малък Апокалипсис. Та сега отпред чакаше цяла сюрия души – с трепет надяващи се да ги пратят в Рая или поне в Чистилището. Макар повечето да си бяха готови клиенти за Ада…

-     Не може! Бог е решил – аз само привеждам решението Му в действие. Няма касация, няма апелация, адвокати, прокурори и съдии хептен не се допускат. То те и априори са си за Ада…

Оня се тръшна в буквалния смисъл:

-     Ангелче, какво да правя? От скука ще умра още веднъж… Приятелите ми няма да са с мен, на Ной лозата не сте пуснали вътре, всичките се стремят да са от праведни по-праведни, та дано привлекат Неговото внимание, светци да ги произведе…

Ангелът се замсли. Което беше трудно занятие – все пак, Той мислше за всички и заради всички. После му хрумна нещо:

-     Подчини се на решението Му, човеко! Не забравяй – ти си една душа, няма тяло, няма какво да страда, няма какво да го боли…

-     А душата? Без приятелите, без навиците, без всичко онова, което ме правеше различен от другите?... И без жени???

-     Какви жени? Ти си на Оня свят, не разбра ли? Ад, Рай, Чистилище – няма жени и мъже, няма деца и старци. Всички сте души. Една душа имаш – и ето те, по душа си останал… Не се страхувай – физически мъки и нужди не изпитваш. Ни глад, ни жажда, нито умора… Ще пееш химни в прослава Нему и…

Онзи /или онази – като е само душа?/ горчиво промълви:

-     Точно там е проблемът, ангелче… Само песни, само благочестие, само примерно съществуване… Къде е животът? Къде е изборът – да съгреша ли, да устискам ли? В Ада е по-добре. Барем там са все като мен – грешни. И страданието заедно с другите е по-леко… Пък тук… Рай… Сивообразие, скука, всичко бяло, всичко чисто, всичко еднакво красиво и полезно…Дето вика един светец – чашите с дупка, жените без… И едно удоволствие – ако си се стискал цяла нощ, та да ти е кеф барем на заранта…

Наведе глава.

-     Къде ли сбърках, та ме наказват с тоя Рай…

Каня на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Плюс една песничка - http://www.youtube.com/watch?v=DXube-xhYyE

И за разведряване -

- Сийо, ти разбра ли, че преместили края на света за 2043...

- Че то аз няма да го доживея...