2.10.2007 г., 9:04

Напразни усилия 3

1.1K 0 0
1 мин за четене
 

Напразни усилия 3


Работата на улицата е интересна. Много хора. Разни желания.

Тя се настани удобно на тротоара. Започна да си оправя сутиена. Беше се скъсала едната презрамка.

После се появиха и другите. Имаше руси, черни, червенокоси. Млади и слаби. Като изсмукани. Предизвикателни.

Тя стана и зае поза пред едно дърво. Трябваше да бъде готова. Толкова години минаха. Имаше дълъг списък с клиенти. Някои плащаха добре, други - не. Имаше всякакви типове и винаги идваха по това време.

Улицата се оживи. Появиха се клиентите. Всеки  бързаше. Ценеше времето и парите си. Една по една всички изчезнаха с някого.

Тя все още стоеше пред дървото. Наистина ли беше толкова стара? Извади малко огледало и се погледна. Какво пък, не беше толкова лошо. Все ще мине някой закъснял.


Свали обувките си. Боляха я краката от чакане. Приготви се да седне, но видя другите да се връщат. Една по една. Сами. Брояха парите си. Изморени.

Клиентите си тръгваха. Задоволени.

Тя нахлузи бързо обувките. Бръкна в джоба си и извади една банкнота. Всички я погледнаха.

Мина заблудено хлапе. Тя му подаде банкнотата. Прегърна го и го поведе. Успя да спаси положението.


Хлапето се обърна назад и се ухили. Злобно.

Не беше важно кой на кого плаща. Той и без това нямаше нито пари, нито опит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...