1 мин за четене
Откакто оставих всичко зад гърба си и реших да продължа напред, сякаш нещо в мен загина... Вече не е същото, вече съм друга... някак непозната. Усмихната, а стаила такава болка в себе си... С гордо вдигната глава, а сърцето ми не бие вече лудо. Устремена, ала не и замечтана. Сякаш когато си заминах, оставих и себе си при теб... И сега сякаш не само опознавам целия свят и се уча да съм тук без теб, но и сякаш се запознавам с мен самата... Някоя друга съм сега, ала все поглеждам през рамо, за да те зърна. И пак оставям вечер вратата си отворена, ала не идваш и студ сковава ме отвътре. Помня как ме опияняваха песните преди, ала сега всички са така тъжни, бавни и някак последни. Сякаш можеш да докоснеш с длани тая мъка в мен, ала не протягаш ръка... А понякога в очите ми проблясва сълза. Може би спомен от отминало мъничко щастие, може би е просто тъга.
А времето понякога боли! Понякога е спомен блед и ням. Понякога си спомняме за някой буен вятър, донесъл красотата след тъмен ураган. Поняк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация