- Разкажи ми  история. История, в която няма лъжи, няма предателства, няма престъпления, насилие, омраза, злоба, жестокост, раздели... Разкажи ми история, в която всички са равни, всички обичат, всички са красиви, добри и готови да помогнат. Моля те, разкажи ми такава история.
- Не мога.
- Защо?
- Защото не искам да те лъжа.
- Но ако е така, аз те моля да ме излъжеш.
- Не мога.
- Защо?
- Защото, ако те излъжа, самият аз ще стана един от тези - лошите и историята ми няма да бъде реална.
- Може би си прав. Тогава, кажи ми- обичаш ли?
- Да.
- Какво?
- Живота, света, теб.
- Не лъжеш, нали?
- Не бих могъл.
- Иска ми се нашата история да бъде такава, в която няма лъжи, няма предателства, няма престъпления, насилие, омраза, злоба, жестокост, раздели... Може ли?
- Може, ако "всички" сме само ние двамата.
- Ще бъдем ли?
- Да.
- А вече такива ли сме?
- Не знам. Ти обичаш ли?
- Да. Обичам теб, света и живота.
- Тогава вече сме такива.
- Ще ме прегърнеш ли?
- Да.
- Разбира се.
- Изпей ми песен, в която няма предателства, лъжи и раздели. Можеш ли?
- Да. Музиката може всичко.
- Тогава искам да съм песен. Песен красива и свободна. Песен, изпята от теб.
- Ти вече си. Ти си моята песен, ти си моята музика.
- Тогава ми запей. Нека чрез музиката твоят глас разкаже нашата история. История, в която сме заедно завинаги и се обичаме. Вечно. Възможно е, нали?
- Разбира се. Това е нашата история.