Нашенска си история
Първият слънчев лъч се плъзна над увисналата врата на кошарата и освети балите със сено до яслите. Овцете се раздвижиха. Те си знаеха – сега ще се появи господарят, преметнал небрежно гегата зад врата, ще изсвири с уста и ще тръгне към полето. Кучетата ще се втурнат към първите овце, те ще заскачат припряно през вратнята, опитвайки се да догонят бавно крачещия овчар.
Следва изнизването от двора и чак тогава ще разберат накъде са поведени – към ливадите над Бели рът, към моравата до воденицата, към пожънатите вече ниви. Нямаше смисъл да се чудят предварително – не е тяхна работа, я…
Затова имат господар – да знае къде и защо отиват, затова той отхранва песовете – да му помагат при въвеждането на ред в стадото…
Важното е, че отиват на правилното място. Което и да е. Щом чорбаджията го знае…
Пък и защо да обяснява на овцете подробностите? Не им е работа. Тяхната е ясна и проста – да пасат, вечер послушно да стоят, докато ги издоят, ако се наложи – без много ритане, да легнат на стария пън, за да се превърнат в месо и кожа.
Просто трябва всяка овца да дава всичко от себе си за овчаря и кучетата… Само че за това никоя овца не се замисляше. Защо да си разбунва съзнанието? Има овчар – каквото прави, все е нормално и законно…
Вярно, понякога се появяват някакви мислещи. Овце, но опитващи се да мслят. При това различно от вековния опит на стадото. Някакви… Как се подсмихваше овчарят при сладките лафове на пладнина с други овчари? Как наричаше глупаците, дето вместо да пасат и се радват на храната, губят време да оглеждат света, предметите, да се мъчат някак си да схванат кое защо е и какво да правят с него. Макар че за тия неща си има овчар… Ах, да – господарят им определяше подобни ненормални изблици като философстване…
Което овцете чуват и забравят. Защо да се мъчат с непосилни дейности? Хапни си, пийни си изворна водичка… Това ще ти остане… Е, да – и една кожа върху плета…
А философстването е занимание вредно дори за хората. Има още да се учат тия двукраки, още…
Защото добрата овца не философства, а рипа според тоягата и тича накъдето я насочат песовете господарски…
Останалото са глупости и вредни помисли…
А, отиват на моравата… Правилно. Там е такава хубава тревата. И водата е наблизо. Изобщо – овчарят знае най-добре. Каквото каже – все е добро и полезно. Особено, когато насочва по правия път с кривака…
Хайде напред… Край на гледане, слушане и първични опити за налучкване на мисли. Пашата започва…
Така се живее по овчи дълго и щастливо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
