Нашествие в града на Аладин-3

   От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук бирата "Ефес" се пие като вода. Опитах я, но не съм й фенка. Мургавите усмихнати сервитьори не знаят друг език, освен турски. Понякога, обаче, вметват по някоя руска дума, за да направят кеф на плажуващите. А те са изключително и само рускоговорящи.
  Плажът е пясъчен. Само на влизане в морето се минава през участък с камъни. Особено неприятно беше, когато на първи септемвнри морето силно се разгневи и започна да мята триметрови вълни върху дръзналите да нагазят в него. Плъзгахме се по острите камъни, пълзяхме на четири крака, падахме, ставахме, докато да додрапаме до брега.
  Eдин-единствен ден валя и то по много необичаен начин - небото се раздели на вертикални по-светли и по-тъмни черти ("тайфун в далечината" - каза някой от руснаците на плажа) и насред жегата ни покапаха редки едри капки от един тъмен облак, който бързо замина някъде навътре в страната. Както после ни казаха, валяло за пръв път от няколко месеца и местните жители много му се радвали.
  Някъде към 11 се премествахме на шезлонгите на басейна. Сядахме с Мария в тамошното барче и опитвахме от всевъзможни видове чайове. Руснаците жулеха бира.
  От 11 и половина пък започваше "wather gym", но не успяха да ме спечелят за каузата. Пък и струваше някъде към 10 долара сеанса. Един младеж с модерната професия "аниматор" обикаляше между шезлонзите да записва желаещите за водната гимнастика, за вечерната дискотека (също около 10 долара) или за някоя друга щуротия. Същият се появяваше и на плажа, надувайки свирка, за да събира желаещите за плажен волейбол.
   По обед, близо до басейна, върху кръгла издигната платформа, постлана с черги, идваше една баба-туркиня, мълчалива и сериозна, с правоъгълно лице изпод бялата забрадка, слагаше ниска трикрака масичка, протягаше краката си под нея, и започваше да разточва кори от тесто, които изпичаше върху ниска печка с огромен надигнат в средата котлон. Това били "турски сандвичи", също безплатни за all inclusiv-а. Вътре в тънките, като за баница, кори слагаше пържен лук или извара и печеше върху голямата плоча с форма на гонг. Извиваше се опашка, примамена от вкусната миризма. Точно в пет й свършваха топките с тесто и тя пак така мълчаливо ставаше и си отиваше.
   Следобедите прекарвахме в хотела, докато се стопи малко жегата, и излизахме надвечер отново да плуваме. Имахме възможност да посетим киносалона, където от 14 часа се прожектирали филми, но ние предпочитахме да спим.
   Открихме и "игралната зала" и поиграхме на тенис на маса. Опцията "билярд" беше със заплащане.
   Всяка вечер имаше и някакво забавление по типа на one man show. Артистичното име на неизменният изпълнител беше РОмео - слаб мургав турчин, с тънка опашка на тила, с цветни панталони със смъкнати тиранти и самоуверени жестове. Не може да му се отрече, че знаеше руски доста добре, макар и с акцент, и се приемаше радушно от подпийналата публика. "Програмата" всяка вечер започваше с "детска дискотека". След това РОмео излизаше и започваше да вика:
  - Русия!
  - Йеееее!
  - Белорусия!
  - Йеее!
  - Украйна!
  - Йееее!
  - Естония! - и т.н.
  И "България!" викаше, в интерес на истината и ние с Мария го подкрепяхме с ръкопляскания. Най-многобройни бяха белорусите.
  След това следваше кокнкретното "шоу". Едната вечер, например, беше "плейбек парти". РОмео, преоблечен като травестит, се кълчеше на песните на Фреди Меркюри и на други известни певци, сядаше в скута на мъжете и правеше неприлични жестове. При едно от изпълненията, на фона на мъжко-женски дует той се беше докарал половината като мъж и другата половина - като жена, като съответно се обръщаше към публиката с подходящата половина. На следващата вечер го видяхме в ролята на огнегълтач и на ходещ по счупени стъкла, на по-следващата - като жури на конкурс за кючеци (четири доброволки сред рускините; в един от кръговете ги караше да кудкудякат и да "снасят яйца"). Най-тъпо беше, когато се опитаха да направят "Бинго" - с една торба с топчета от пинг-понк. Ето значи къде ни изчезна пинг-понка! А такъв хубав турнир си спретнахме едната вечер в празната игрална зала! Тенисът на маса беше безплатен, за разлика от билярда. Не можахме да издържим психически на "хумористичното" шоу, което започна с това как различните нации ходели до тоалетната и след третата или четвъртата демонстрация окончателно ме изгубиха като публика!
  "Шоутата" неизменно завършваха с преповтаряне на "преброяването на пилците", след което РОмео питаше:
  - Кои от вас утре си заминават? Кои от вас утре няма да бъдат вече тук? Нека да дойдат на сцената да се представят! Как се казваш? Откъде си?
  Отговаряха му.
  - Вие не си отивате "у дома", защото... това е вашият дом! - тържествено обявяваше РОмео.
  Следваше "Танцът на ананасите" със сложни движения главно на ръцете, който ритуално се изпълняваше от станалата на крака публика. 

  И нещо, което силно ни изненада - 18-годишни момчета бяха дошли на почивка с майките си в тандем "майка и син".